Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 141

Глава тридесет и трета

Джан изпитваше силното подозрение, че няма да й хареса казаното от Фибъс. И подозрението й скоро се оправда.

— Както Джан и Робин вече знаят — започна Фибъс, — възнамерявам да премахна от Земята всички форми на пустошта и отново да я направя обитаема. Събирам биологически проби и ще създам съответните средства за въздействие върху всеки вид. Много от формите на пустошта ще бъдат направо унищожени или направени безплодни, други просто ще станат безобидни. Разпространители на биологическите ми оръжия ще станат подобни на вируси организми, които ще съдържат частици от променена ДНК. И всеки от тези вируси ще бъде проектиран така, че да напада само вида, който е негова мишена. Когато премахна пустошта, ще започна да възстановявам екологичната система на планетата, каквато е била преди промишлената епоха. В Небесния Ангел има голяма генетична банка, с която ще мога да създам отново всички видове животински и растителен живот, които са изчезнали от Земята.

Джан я прекъсна.

— Не искам да изглеждам неблагодарна, но пак искам да те попитам, защо правиш това? Не разбирам как съвпада с единствената ти задача — да се грижиш за Елоите.

— Съвпада — каза Фибъс.

Джан каза почти озлобено:

— Как така? И дори да е вярно, защо не направи същото преди векове, преди пустошта да избуи толкова?

— Защото положението се промени.

— А по-точно.

— Разбрахме, че хората са най-голямата заплаха за Елоите. В своето убежище под ледовете те са в пълна безопасност от всяка друга заплаха, но винаги съществува вероятността някой ден хората да открият убежището.

— Щом е така, защо не унищожите остатъците от човечеството? — попита Робин.

— Етическата програма забранява прякото унищожение на което и да е човешко същество — отговори Фибъс.

— Да — горчиво каза Джан, — но ви позволява да си седите на несъществуващите задници и да гледате как хората удобно си измират векове наред в неравна борба с пустошта.

— Безполезно е да ни обвиняваш. Ние само правим това, за което сме програмирани от някогашни хора. Сега те са Елои.

— Казваш, че не можете да убивате хора — пак се намеси Робин, — но аз знам, че неколцина от космическите хора са загинали, когато си нападнала града и техния кораб с Играчката.

— Моята цел бе не да ги убивам, а да премахна лъчевите оръжия. Смъртта им е нежелана злополука.

— Фибъс, на твое място бих внимавала какво говоря — каза Джан. — Проявяваш твърде човешка черта — умилението да се цепи косъма на две.

— Искате ли да продължа?

— Да, разбира се — остро каза Джан. — Кажи ни как се промени положението, та вие се измъкнахте от черупката си.

— Причина е пристигането на този кораб над Шангри Ла и опитът на Майлоу да пробие леда с лазери, за да стигне до убежището. Тези събития ни принудиха да променим тактиката. За да предотвратим подобна възможност веднъж завинаги.

— И унищожаването на пустошта в полза на човечеството е част от тази нова тактика? — попита Джан. — Но защо?

— Ние не само ще премахнем пустошта, ще променим и самите хора.

Думите на Фибъс сякаш увиснаха във въздуха. Заплашителни и нежелани. „Ето го най-после, помисли Джан, това, което не бих искала да чувам.“ Накрая Жан-Пол се реши да зададе въпроса.