Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 88

— Искаш ли да се обзаложим докога ще се чувстваш така, ако не ме слушаш? Прави каквото ти казвам! — заповяда Майлоу.

Робин сви рамене и с поглед се извини на Джан, после бързешком смъкна средновековните си дрехи. Няколко паяци предаваха похотливото пъшкане на Ашли, а Джан се опитваше да не гледа голия Робин, застанал пред машината, която вече бе извадила навън люлката, за да легне в нея. Той се канеше да го направи, но се поколеба и свали пръстен от ръката си. Обърна се и го подаде на Джан.

— Моля те, вземи го. За спомен, ако нещо се случи с мен.

Джан го взе. Майлоу с удоволствие каза:

— Каква хубава сценка от мелодрама, Робин Худ! Но това е само медицинска машина, а не грил за хора.

— Времето е пред нас. Сигурен съм, че после ще измислиш и нещо друго — каза Робин и легна в люлката.

Тя се плъзна обратно в машината. Джан сложи пръстена на средния си пръст. Представляваше обикновено златно кръгче с единствен малък скъпоценен камък.

— Да поръчам ли на Ашли да потърси някаква сватбена песничка от записите? — каза Майлоу, който я наблюдаваше.

Джан каза:

— За какво е всичко това? Защо правиш с него тези неща?

— Той ми надрънка глупости — имал присадка в главата, с която управлявал машината си. Можел да я взриви от разстояние, ако се наложи, а и нас заедно с нея. Не му вярвам. — Обърна се към паяците. — Ашли, включи се в тази машина! Искам той да бъде обстойно прегледан. Потърси има ли нещо в повече, независимо дали е механично или биологично.

— Ей сега, капитане.

Прегледът отне само няколко минути.

— Абсолютно нищо! — докладва Ашли. — Само е лъгал.

Люлката започна да излиза от медицинската машина. Джан оглеждаше тревожно Робин, но той явно беше невредим. Преди пак да извърне поглед от неговата голота, успя да забележи, че белегът на лицето му е изчезнал.

— Добре, Робин Худ, навличай твоите смешни парцали — заповяда Майлоу.

Когато Робин се облече, Майлоу каза:

— Вече е време да си поговорим делово. В твоята машина няма никаква система за саморазрушение, нали?

Робин пипна бузата си, където преди се виждаше белегът, погледна за миг Джан и каза на Майлоу:

— Няма.

— Значи ако накарам някой от роботите да отвори люка, нищо няма да се случи — продължи Майлоу.

— Абсолютно нищо. Във всяко отношение. Ще можете да влезете вътре, но тя няма да полети. Подчинява се само на мен.

— Това въобще не може да ме учуди — Майлоу не се притесни. — Но всички компютри могат да бъдат програмирани наново, а аз съм сигурен, че ти имаш и необходимите кодове, и знанията за такова препрограмиране. Прав ли съм?

Робин не отговори. Майлоу каза:

— Хайде, Ашли…

Един от застаналите до Джан паяци изведнъж скочи към нея. Стегна я през кръста с хващащо пипало, а до гърлото й забръмча режещ инструмент. Тя се вцепени от страх.

— Не!… — изкрещя Робин.

Майлоу вдигна ръка да го успокои.

— Отпусни се — каза на Робин. — Нищо лошо няма да й се случи, стига ти да се съгласиш да ми помагаш във всичко, когато му дойде времето да направим промените в твоята машина и тя да се подчинява на мен. Даваш ли дума? Иначе твоят Небесен Ангел ще умре, а аз ще използвам и други, още по-неприятни методи, за да получа твоето съдействие.