Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 87

Тя сложи листа на масата, встрани от разлятото вино. Принцът сложи до него писалка.

Дукът дълго се взираше в листа, после си наля остатъка от виното. Изпи го на един дъх, взе писалката и тъжно отбеляза:

— Явно това не беше най-добрата година за мен.

Глава шестнадесета

Джан изпищя, когато лапите я сграбчиха. Гадината беше невероятно силна. Изтръгна оръжието от ръката й и я събори на пода. Тя не преставаше да пищи, сви се в очакване на смъртоносния удар. В този миг я заслепи светлина. Ашли беше решила точно сега да включи осветлението. Джан стисна клепачи, не искаше да вижда Хазини, който я държеше в стоманената си хватка. Тя напразно опитваше да се свие на кълбо, за да опази шията и корема си…

Пронизителен детски кикот звънна в ушите й. Лапите я пуснаха. Тя отвори очи. Над нея стоеше ухиленият Майлоу.

— Да си беше видяла лицето — каза й той.

Някой вървеше по коридора зад нея. Робот-паяк.

Зад него се виждаха още няколко. Първият паяк радостно се обади с гласа на Ашли:

— Ей, Джан, страшно смешна беше!

Появи се и Робин. Два от паяците се движеха плътно до него. Видя я и лицето му стана угрижено, опита се да дойде при нея, но един от паяците го хвана. Джан изгледа Майлоу и стана. Гледаше го отвисоко, опитваше се да прикрие избледняващия ужас зад презрителна надменност.

— Значи това са ти шегите? — попита тя. — А Хазини въобще не са проникнали в кораба, нали?

— О, някои успяха — каза Майлоу, — но роботите избиха всички. Поне се надявам да са избили всички.

Гримасата му стана още по-злорада. Джан каза:

— Не си направил нищо лошо на Киш и Шан, нали?

— Никой не се е занимавал с тях. Заключени са в стаите си. По-късно ще трябва да решат дали ще ми прислужват, както го правеха за тебе — повече харесвам хората като слуги, отколкото механизмите. Иначе ще ги преместя в някой от другите кораби, а там животът ще им се стори доста по-труден. А сега елате с мен в лазарета. Искам да направя нещо, преди да се заема с уведомяването на човешките стада в другите кораби, че началството е сменено…

Джан неспокойно вървеше след Майлоу към най-близкия лазарет. Робин беше до нея. Отвсякъде ги заобикаляха роботи-паяци. Досега не бяха имали възможност да поговорят, но Джан виждаше, че изглежда твърде самоуверен въпреки положението. Майлоу въодушевено описваше какви промени е замислил за останалите кораби от флотилията.

— … Онези хленчещи идиоти даже няма да усетят откъде е дошъл ударът, когато се заема с тях. Мислеха си, че имат причини да се оплакват от тебе! По дяволите, отсега нататък свърши безгрижният живот за тях. Ако искат да останат, ще работят, иначе ги изхвърлям на земята…

— Давай, Майлоу! — бълбукащо се разсмя един от паяците. — Ще им покажем на тези къде зимуват раците. — Ашли се държеше все по-инфантилно.

Майлоу заведе групата до една медицинска машина. Махна на Робин.

— Хайде, събличай се и влизай в това нещо.

Робин каза:

— Защо? Чувствам се великолепно.