Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 86

Но тя не помръдна. Стоеше си пред него в черната роба с нахлупена качулка, гледаше го с лека презрителна усмивка на ъгловатото си лице. Някой се появи иззад нея. Неговият син — принц Дарси. Със същата усмивка. Дукът им се озъби.

— Това пък какво е? Лайнарско семейно събиране? Махайте се, преди да съм повикал стражите! Тази нощ искам да съм сам.

— Не се притеснявай, съпруже, скоро отново ще бъдеш сам — мрачно каза жена му. — Съвсем сам, но първо трябва да поговорим. За Андреа.

Дукът изръмжа и прикри лицето си с ръка.

— Не! Отказвам да говоря за това. Достатъчно изстрадах!

— Ти ли си страдал? — попита жена му. — А какво да кажем за твоята дъщеря? Ти погуби красотата й. Опитай се да си представиш какво трябва да преживее. До края на живота си!

— Моля те, спри! — извика дукът. — С какво мога да я облекча? Ще помогна ли на Андреа, ако и аз си извадя око?

— Има начин да й помогнем — каза неговият син.

Дукът ги огледа през пръстите на ръкавицата.

— Какви са тези приказки? Лекарите не могат да й направят ново око…

— Не нашите лекари — отвърна жена му, — но според Дарси твоят подъл „съюзник“ е разправял за много чудеса на Старата наука в неговия подводен град… имало и машини, които лекували всяка болест.

— Но онова място е недостъпно за нас — напомни дукът. — То е под ледовете и морето на Антарктика.

— Да, то е там — каза принцът, — но същите чудеса ги има и в Небесния Ангел, ако се вярва на твоя приятел, а той ни е достъпен!

Дукът дръпна ръката от лицето си. Уморено промълви:

— Това са безсмислици. Не можем да се бием с онази флотилия.

— Няма да нападаме цялата флотилия — каза синът му. — Само Небесния Ангел. Под прикритието на тъмнината ще пратим към него много войници с планери. Те ще кацнат на Небесния Ангел и ще го превземат. Ако е в ръцете ни, останалите от флотилията ще бъдат безпомощни. Така ще можем да помогнем на Андреа, ще се сдобием и с още едно предимство — ще си върнем онзи предател Робин и неговата машина.

Дукът погледна сина си и пряко сили каза:

— Както го обясняваш, изглежда просто, но шансовете за успех на тази изненадваща атака са нищожни. Не… — той разтърси глава. — Няма да рискувам!

Жена му каза с леден глас:

— Ти вече не си този, който решава. Имаше бунт. Нека да го наречем контролиран бунт. Недоволни части от армията заплашиха, че ще се обединят със селяците. За да предотвратят това бедствено положение, благородниците се споразумяха, че ти трябва да слезеш от трона и Дарси да стане новият Небесен Господар…

— Ама че нелепости! — Дукът се разсмя. — Тази вечер не само аз съм се наливал с вино. А сега излизайте, преди стражите да ви извлекат насила.

— Повикай ги — спокойно каза принцът.

Дукът не се поколеба. Вратата се отвори и двама стражи със саби в ръце се втурнаха в стаята. Застанаха срещу дука. Не ги познаваше. Преглътна трудно и каза:

— Доведете барон Шпанг… Трябва да говоря с него…

Жена му каза:

— За жалост барон Шпанг беше между малцината благородници, които ти останаха верни. Преди малко почина от раните си. — Тя извади изпод робата си навит лист. — Това е декларацията, с която се отказваш от трона. Бъди така добър да я подпишеш.