Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 85

— Така няма да е весело. Пък и късно е вече. Вече проникнаха в кораба. Няколко Хазини са при нас.

— Не! — изхълца Джан.

Измъкна оръжието си от кобура. Прекалено ясно си спомняше онзи Хазини в „Господаря Панглот“, вонята му, когато я сграбчи в безмилостните си нокти, там, в задушния мрак между двата корпуса, неговия ужасяващо умен поглед… Отдавна изчезналият белег отведнъж започна да я мъчи.

— Не!

Тя скочи и се втурна към асансьора.

Изкачи се до етажа, където се намираше нейното жилище. Когато вратата се отвори, тя предпазливо огледа коридора и в двете посоки. Нямаше никой. Тя излезе от асансьора с готово за стрелба оръжие. Зад нея вратата се плъзна на мястото си.

Осветлението угасна.

— Ашли! Карл! Светлина! Включете пак лампите! — Джан крещеше, а сърцето й се блъскаше панически в гърдите. Смехът на Ашли беше навсякъде.

— Така е по-смешно. Шшшт… я слушай! Дали пък не чувам как един Хазини върви към тебе? Отляво…

Джан се извъртя и стреля в тъмнината. Лъчът от оръжието мимолетно освети коридора. Беше празен. Тъмнината пак го завладя.

— По дяволите, Ашли! Искам светлина! И ми прати паяци! Искам да ме пазят! — викна Джан.

Сърцето вече я болеше от напрежение. Беше сигурна, че ако се сблъска с Хазини, собственият й страх ще я убие пръв.

— Ти вече не заповядваш тук, Джан — жизнерадостно съобщи Ашли. — Имаше промени. И ти отпадна от играта.

— Искам да говоря с Карл!

— Карл също няма да изпълнява заповеди от тебе.

Стори й се, че чува шум отдясно. Стреля слепешката. И отново видя празен коридор в блясъка от лъча.

— Защо правиш това с мен? — изпищя тя.

— Защото стана страшно досадна, Джан. И не стига, че с тебе вече не е весело, ами и се държиш гнусно с моя приятел Майлоу.

Сълзите напираха в очите на Джан. Значи това се случи най-накрая. Майлоу успя да наложи влиянието си над Ашли. Сега всички Ашли ще го слушат, и всички програми на Карл. В отчаянието си Джан стреля в тавана — жест на пълна безпомощност.

— Нерви, нерви — пропя Ашли, докато край Джан се сипеха искри.

— Дай ми Майлоу. Трябва да говоря с него — каза Джан, стискайки зъби да не се вцепени от паниката. Но Ашли не й отговори.

— Ашли? Ашли! Стига с тези игрички, да те вземат мътните! — Но мълчанието продължаваше и ето… Отдясно се чу шум. Нещо вървеше с повече от един чифт крака по коридора. Джан затича в обратната посока. На едно място се блъсна в стена, изкрещя от болката в лакътя. Затича още по-бързо, ударите на сърцето й сякаш гърмяха в ушите…

И попадна право в прегръдката на съществото, причакващо я в мрака…

Дук дьо Люсан седеше сам в кабинета си. Беше се прегърбил над масата с картите, пръснати в безпорядък, някои подгизнали от вино. Докато изпразваше каната, на два пъти събори чашата си. Изпи много през последните няколко часа, но си оставаше трезвен до болка. Затова усети лекото раздвижване на въздуха — въпреки най-строгите му заповеди, някой беше влязъл в кабинета. Рязко вдигна блесналите си от злоба очи и трепна от учудване. Видя жена си.

— Ти? — каза той. — Какво правиш тук? Нали съм ти казвал да не ми се мяркаш пред очите. И заповядах никой да не ми досажда. Разкарай се!