Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 60

Джан се олюля. Посегна да хване ръба на масата, но нейните ръце като че преминаха през плота, сякаш тя беше призрак. Падането продължи. После — нищо.

Глава единадесета

Тя беше мъртва. Дишаше и усещаше своето тяло, но нямаше чувства. Всичките й чувства бяха замръзнали. Отвори очи. Виждаше тавана на лазарета. Усети, че лежи на маса за процедури. Нямаше дрехи. Докато мислеше за това, някой я покри с болничен чаршаф. Грижливи ръце я подкрепиха да седне. Беше Киш. И Шан стоеше наблизо. Лицата и на двамата бяха угрижени. Тя си спомни. Усещаше сянката на предишната болка, но болката не беше истинска. Чувствата й бяха като отделени със стена от нея. Заключени в друга стая, откъдето не можеха да я наранят. Каквото и да й беше инжектирала медицинската машина, то действаше силно. Можеше студено да огледа случилото се преди припадъка. Саймън, който изведнъж твърди, че е клонинг на Майлоу… Раната от това оставаше някъде в другата стая, но не където беше тя…

— Колко време мина? — попита тя Киш.

— Почти час — каза й Киш. — Като припаднахте, сложихме ви в медицинска машина. Тя била наситила сливиците и останалата част от вашата лимбична система с особени постсинаптични инхибитори. Действието им изключвало мозъчната кора от лимбичната система, за да ви предпази от тежкия шок, който преживяхте. Но това състояние било преходно, скоро ще заспите дълбоко.

Джан кимна.

— Къде е той? Искам да го видя.

— Госпожо, това май няма да е разумно — каза Киш.

— Искам да го видя — твърдо повтори тя.

Киш погледна Шан, който излезе от лазарета. Докато чакаха, Джан облече една болнична роба.

Киш каза:

— Лошо стана с онзи Небесен Господар, дето го преследвахме.

— Така ли? — безучастно попита тя.

— Изпратиха планери срещу нас. Ашли ги свали.

— Предполагам, че е нямало какво друго да направи.

— Но това не е всичко. Небесният Господар пак не даде сигнал, че се предава и Ашли стреля с лазер направо по корпуса. Трябва да е улучила газова секция, пълна с водород… пък може и целият кораб да е бил пълен с водород, като гледах колко бързо изгоря.

Значи се започваше. Първата проява на открито неподчинение от Ашли. Колко странно беше, че новината не събуди никакво чувство на страх у нея. „Май е много добре да ти изолират лимбичната система от мозъчната кора, горчиво си каза тя. Отдавна трябваше да го направя.“

— Има ли оцелели?

— Малко са. Прибра ги един от другите кораби. Цялата флотилия търси и досега, но едва ли ще намерят още някой.

В този момент Шан се върна със Саймън. В онази отделена, заключена стая чувствата на Джан започнаха да горят, но вратата беше здрава, тя можеше да го гледа с безразличие. Наистина бе пораснал, докато е лежал в машината. Сега, когато го виждаше облечен, можеше да определи колко по-голям е станал. Дрехите вече му бяха малки и изглеждаше по-скоро на шест години, а не на четири. Забеляза и че той вече не се движи като Саймън. Походката, стойката, положението на главата — всичко беше друго. И напомняше за Майлоу.