Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 62

— Саймън?…

— Не го наричай с това име! — сряза го тя. — Саймън е мъртъв. Наричай го с истинското му име… Майлоу.

— Да, госпожо. Ъ-ъ, Майлоу шеташе навсякъде, задаваше въпроси. Скоро изчерпа нашите доста ограничени знания. Сега през повечето време си приказва с Карл… и с Ашли.

— Хич не ми харесва това! — промърмори тя.

— Какво ще правите с него? — попита я Киш. — Ние си мислехме, че е най-добре да го прехвърлим в друг кораб.

— Може би… Не знам. Ще трябва да помисля.

Проблемът какво да прави с него я объркваше. Да, Саймън умря, но тялото на нейния обожаван син беше живо. И кой знае, каквото и да приказва Майлоу, може би има надежда…

Не, не бива да се залъгва с такива мисли. Така само ще се изтезава. Тя вдигна поглед към тавана.

— Ашли, искам да говоря с тебе.

Отговори й Карл.

— Ашли казва, че е твърде заета и няма да говори с тебе сега. Ще ти се обади по-късно.

— Твърде заета! — възкликна тя. — Дрън-дрън! Кажи й, че искам да говоря с нея веднага.

— Тя пак отказа.

— Майко Богиньо! — промърмори Джан. — Само ако имаше начин да бъде изключена от системата.

— Знаеш, че това е невъзможно.

Тя се обърна към вратата и стомахът й подскочи. Саймън… Майлоу стоеше там. Беше пораснал още от последния път, когато го видя. Отдавна познатата нагла усмивка се беше появила на лицето му.

— Махай се! — слабо каза тя. — Още не мога да те гледам. Не съм готова…

Но той въпреки това влезе в стаята. Ходеше като Майлоу. Ужасяващо комично беше — Майлоу в тялото на шестгодишното момче. В тялото на нейния син. Застана до леглото и скръсти тънките си ръце. Тя усещаше колко по-самоуверен е сега.

— По-добре ще е сега да се отърсиш от това, отколкото някога — каза й той. — Освен това, имаме доста неща да обсъдим.

— Нищо не ми идва на ум.

— Например, твоето бъдеще, Джан. Признавам, впечатлен съм от всичко, което сама си направила след моята… смърт. Да достигнеш „Скайтауър“ и да успееш да изпратиш сигнала за слизането на Небесния Ангел от орбиталния завод е наистина забележително за едно момиче, което не беше нищо повече от изостанала дивачка, когато я срещнах за първи път.

— Нали ще ми простиш, че не ти благодаря за комплиментите? — кисело каза тя.

— Но както научавам, оттогава — продължи той, — не си постигнала особени успехи. А сега вече си в беда. Много ти подхожда, Джан — тръгнала си да спасяваш свят, на който му е минало времето за спасение. И колко време още си мислиш, че ще удържиш твоята малка империйка? Имаш пет Небесни Господари, пълни с хора, на които им е писнало от тебе, а нямаш как и да задържиш влиянието си върху земните общности, които си освободила. Напълно зависиш от онези твои програми, а както добре знаеш — той понижи гласа си, — на Ашли не бива да се разчита много. Но няма как да я изолираш от Карл. Унищожиш ли я, прости се и с Карл.

— Нищо им няма на моите планове — възрази тя. — Ще се осъществяват. Само че ще трябва повече време, отколкото очаквах.

— Време, което нямаш. Ашли — всички Ашли — са на границата на лудостта. Една от тях, две, може би три, един ден ще се разбунтуват срещу тебе. Не се държиш с тях както трябва. Отпусни им юздите, позволи им да разрушат някой град или нещо подобно. И зарежи великата си идея за освобождаване на света и унищожаване на пустошта.