Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 54

Рин усещаше нервността му, както усети и подозренията на дука, когато му каза, че трябва да влезе в Играчката, за да направи своите „промени“. Дукът го попита дали това наистина е необходимо, но при уверенията на Рин, че е абсолютно неизбежно, нямаше избор, освен да се съгласи с желанието му. Но за Рин беше очевидно, че не му се доверява напълно.

Рин отвори люка и огледа Играчката. Нищо не беше пипано по време на отсъствието му. Неговите лъжи му послужиха, както се и надяваше. Обърна се към барона и стража.

— Бих ви поканил вътре, но за нещастие няма място. Апаратът е за един човек.

Баронът не приличаше на човек, доволен от живота, но нищо не можеше да направи. Погледна първо към стража, после към задържащите въжета. Даже и той би трябвало да разбира, каза си Рин, че въжетата не биха спрели дори и за секунда Играчката, ако поискаше да отлети. Накрая баронът каза:

— Тогава ще почакаме тук…

— Надявам се да не се забавя прекалено много — каза Рин и се вмъкна в люка.

Вътре той разопакова скъпоценните инструменти, взети назаем от Гавен, главния техник. Рин с облекчение научи, че в „Господаря Мордред“ все още има работещи компютърни системи, но техниците ги познаваха само повърхностно и можеха да се справят само с най-простите поправки. И затова, щом една система се повредеше изцяло, така си и оставаше. Но поне необходимите инструменти, останали още от дните на Старата Наука макар и твърде оскъдни, още бяха налице.

Погледа за малко изключения пулт, колебаеше се. После се захвана с работата. Първо махна капака, скриващ компютърното устройство, след това изключи всички контролни връзки на компютъра. Когато включеше компютъра, той щеше да приема сензорни сигнали, но нямаше да може да изпраща никакви сигнали, освен към гласовия синтезатор. Увери се, че нищо не е пропуснал и че сигурно е изолирал програмата от останалите части на Играчката, и чак тогава я включи. Без да се бави, Играчката каза:

— Беше ме изключил. Защо?

— Исках да остана тук… където кацнахме.

Този път имаше пауза.

— Нямам контрол върху апарата. Кой е направил това? И защо си облечен в тези странни дрехи?

Рин пусна последния въпрос покрай ушите си.

— Аз прекъснах връзките, защото трябва да поговорим с тебе.

— Никога преди прекъсването на връзките ми не е било предварително условие за разговорите ни, Рин — натърти програмата с компютърната си логика.

— Много неща се промениха. Вече сме на повече от хиляда мили извън определената ти граница.

Отново пауза.

— Да, така е — съгласи се Играчката.

Рин се досети, че е направила измервания със сензорите си, защото можеше да вижда звездите и на дневна светлина.

— Е? — попита Рин.

— Какво „е“?

— Какво мислиш за това? Че сме толкова далече от границата?

— Мисля, че си направил сериозна грешка, Рин.

— И какво би се случило, ако възстановя връзките сега? Ще се насочиш ли автоматично към Шангри Ла?

Играчката не отговори, което беше необичайно.

— Повтарям, какво е заложено в програмата ти за такива случаи?

Изкуствено синтезираният женски глас отговори сякаш с нежелание: