Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 56

— Направи бърза обиколка на Небесния Господар и кацни точно на старото място.

— Да, Рин — отговори Играчката.

Не след дълго Играчката се отпусна меко на предишното си място върху корпуса на „Господаря Мордред“.

Широката тържествуваща усмивка още огряваше лицето на Рин, когато излезе от Играчката. А трогателното облекчение в очите на барона я направи още по-широка.

— Всичко работи безупречно! Нали ще кажете на някой пак да закачи въжетата? — каза той на барона.

И като си подсвиркваше, безгрижно закрачи по корпуса към далечния люк. Баронът и войникът се забързаха след него.

Рин седна на леглото и погледна надолу към Андреа. Маниакалното му влечение към нейното тяло не бе спаднало ни най-малко от първия път, когато правиха секс. Благодарение на онези древни еротични програми той познаваше женското тяло, но тялото на Андреа не само беше несравнимо по-красиво от техните, но беше и истинско. Можеше да го целува, докосва, ближе, мирише (е, признаваше и един недостатък — Андреа би могла да се къпе по-често) — четири занимания, които го поглъщаха почти непрекъснато. Това беше безкрайно увлекателно и ако не беше зает да я усеща, с удоволствие изучаваше тялото й с очи. Това правеше и в момента. А Андреа, която се гордееше с тялото си, се наслаждаваше на погледа му. Лежеше с вдигнати зад главата ръце, единият й крак беше изпънат, а стъпалото на другия беше пъхнато под подбедреницата му. И престорената невинност на тази поза я правеше още по-сладострастна. Бяха свършили преди не повече от четвърт час, но тялото й излъчваше почти доловими вълни от секс. А и той пак бе обзет от възбуда, това се виждаше ясно…

Тя му се усмихваше, а пръстите й здраво го стиснаха.

— Имам изненада за тебе, Робин.

— Я да позная… имаш сестра, която е по-хубава дори от тебе и ще си направим тройка.

Пръстите й се плъзнаха към тестисите му и ги притиснаха силно.

— Устройвам бал в твоя чест…

— Ох, по-леко!

— Утре вечер в Големия салон. За тебе е. Искам да се похваля с тебе пред приятелите си.

— Андреа, прекалено добра си с мен.

— Знам — Пръстите й все така го галеха. — И си искам наградата.

— Чудесно. Пусни ме и ще си получиш наградата.

Тя си дръпна ръката. Той се претърколи и се надигна над нея. Тя разтвори бедрата си със страстно нетърпение и той отново влезе в нея с не по-малко желание. Докато се любеха, му се струваше, че времето, прекарано в Шангри Ла, просто е било отминал кошмар.

Засега балът на Андреа беше успешен и Рин, който изпи доста, добре се забавляваше. Облечен в скъпите нови дрехи, подбрани от самата Андреа, той с удоволствие й се оставяше горда от себе си да го развежда, сякаш беше някакво произведение на изкуството, което тя бе създала. Развеселяваха го и възхитените погледи на жените, и ревността в очите на неколцина мъже. Предполагаше, че някои от тях са бивши любовници на принцесата.

Много от жените бяха ослепително красиви, но никоя не можеше да се сравни с Андреа, той още веднъж се убеди в това, когато наблюдаваше принцесата да участва в някакъв сложен ритуален танц заедно с още пет жени и шестима мъже. Даже и движенията й като че бяха много по-грациозни, отколкото на другите танцьори.