Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 53

— Той не ми е никак скучен.

— Засега, но аз твърде добре те познавам. Точно като твоята майка си. Освен това, слушай го. Знам, това ще бъде най-трудното нещо за тебе, но го прави. Ако някога каже нещо, дори насън, което ти прозвучи чудато или не съвпада с нещо казано преди това, искам веднага да го чуя от тебе. Разбра ли ме?

Тя кимна, макар и лицето й да показваше, че намира нареждането за доста смахнато. „Най-после, каза си той, поне отчасти схвана какво искам.“

— Благодаря ти, котенце — каза й той. — Можеш да си вървиш.

Но тя не помръдна.

— Е, какво има? — попита той с подозрение. Самодоволството пак се беше настанило на лицето й.

— Спомняш ли си, че сключихме сделка, татко?

— Така ли? — неразбиращо попита той. — И каква?

— За Робин, разбира се. Ти ми каза, че ако му стана любовница, ще ми дадеш всичко, което поискам.

„Милостиви Боже, така си беше.“

— Но котенце, това беше преди да го видиш. Исках да те подлъжа. А сега, щом получаваш толкова удоволствие от „задачата“ си, едва ли очакваш и друга награда за нея.

— О, и още как, татко! Участваш в сделка и ще спазиш обещанията си. Или…

Той не искаше да знае какво означава тази заплаха.

— Така да бъде. Но ако си спомняш добре, плащането ще последва, ако направиш така, че Робин да изпълнява желанията ми, щом дойде време да се преборим с онази жена на север.

— Не се тревожи, ще го направя! — самоуверено заяви тя.

— Добре. Щом това се случи, ще получиш наградата си. И какво всъщност искаш?

Тя му се усмихна ласкаво.

— Половината от богатството ти, татко.

Той дълго я гледаше, преди да отговори.

— Котенце, с всеки изминал ден повече заприличваш на майка си.

Придружен от вече привичния въоръжен страж и барон Шпанг, Рин вървеше към Играчката по грамадния заоблен корпус на „Господаря Мордред“. Беше чудесен мек ден, високо над въздушния кораб се виждаха само няколко перести облачета. Рин забеляза няколко групи хора, работещи далече към носа.

— Кои са тези и какво правят? — попита той барона, сочейки хората. — Лъскат корпуса ли?

— Това са серви, които почистват слънчевите батерии — каза му баронът. — Върху батериите вирее особен вид носеща се из въздуха бактерия. Ако не бъдат почиствани редовно, ще станат неизползваеми.

— Всички слънчеви батерии ли трябва да бъдат почиствани? — попита Рин. — И тези отстрани на корпуса?

Баронът кимна.

— Налага се.

— Изглежда ми доста опасна работа.

— Вярно е — съгласи се баронът. — Всяка година губим много серви.

Рин твърде бързо установи, че да си серв в „Господаря Мордред“ никак не е за завиждане.

Играчката беше здраво закрепена на мястото си с паяжина от задържащи въжета. Рин оглеждаше апарата си с твърде объркани чувства. Наближаваше моментът на истината. Ще успее ли да постави под свой контрол програмата или ще се окаже притежател на тридесет тона безполезни машинарии?

— Колко ще продължи тази работа? — не за първи път го попита баронът.

— Казах ви, че не зная със сигурност. Трябва да направя няколко промени. Не сте длъжен да чакате.

— О, няма нищо, мога да почакам — отговори баронът.