Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 52

— Той е влюбен в мен!

— Наистина? След като те познава само от три дни? Защо си толкова сигурна?

Самодоволството направо грейна на лицето й.

— Сигурна съм, татко. Една жена винаги познава тези неща.

Той се въздържа да не изпръхти презрително и вместо това попита:

— А какви са твоите чувства към него?

Тя леко завъртя глава, от което дългата черна коса се уви около раменете й. Жестът трябваше да изразява снизхождение, но не можа да излъже дука.

— Той е… мил. Различен е.

— Мога да си представя!

Тя го погледна хапливо.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти си не само първата жена, с която е преспал, ти си и първата жена от плът и кръв, която някога е срещал. И затова смятам, че поведението му спрямо тебе, във всяко отношение е малко по-различно от миналия ти опит с твоите предишни тъпички любовници.

„А всъщност искам да кажа, помисли дукът, че неговият глад за тебе е толкова голям, та най-после си срещнала мъж, чийто сексуален апетит е неутолим като твоя.“

— Забелязвам също — продължи той, — че досега не си го представила на своя кръг приближени. Помислих, че не си искала някоя от твоите скъпи приятелки да направи опит да ти го отмъкне.

Тя се изчерви.

— Не говори глупости. Просто нямаше време. Бяхме толкова… — Тя не продължи.

— … заети? — помогна й дукът с милостива усмивка.

Тя му се озъби.

— И на двама ни не подхожда да се правим на срамежливи. Според мен твоите шпиони гледат и слушат всичко, което правим и казваме.

— Ако беше така, нямаше да имам нужда от този разговор с тебе, котенце. Искам да знам някои неща.

— И какви са те?

— Какво мислиш за Робин?

Тя като че се озадачи.

— Какво мисля ли?

„Милостиви Боже“, прошепна си той.

— Харесваш го, нали?

Лицето й изобщо не се промени.

— Да го харесвам ли? Ами да, разбира се, че го харесвам. Нали ти казах, много е мил.

— Чудесно — търпеливо каза той. — Напредваме. Досега установихме, че той е мил. Какво друго можеш да ми кажеш за него?

— Ами не знам. А ти какво точно искаш да научиш?

„Нима наистина аз съм заченал тази задръстена тъпанарка?“, уморено се попита той. На глас каза:

— А тези твои великолепни женски инстинкти, тези, които ти подсказват, че той е влюбен в тебе, те казват ли ти дали можем да му вярваме? С други думи, искрен ли е?

Нищо не запълваше празнотата в погледа й.

— Искрен? За какво да е искрен?

Той дълбоко си пое дъх и много бавно издиша.

— Той ни каза много неща — за своя странен произход, за живота си в онази подводна станция. Освен това обеща да използва своята летяща машина за наше добро. Питам те дали досега е проявил някакъв признак, че не е това, за което се представя? Ти вярваш ли му?

Тя го погледна съжалително.

— Разбира се, вярвам му. Той е хлътнал до уши по мен. Казах ти вече. Готов е всичко да направи за мен.

— Това не отговаря кой знае колко на въпроса ми — въздъхна дукът, — но явно засега ще трябва да ме задоволи. И, скъпа ми дъще, направи така, че той да си остане хлътнал до уши по тебе. Прави го щастлив, даже ако, както обикновено се случва с твоите играчки, той ти стане скучен.