Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 50

— Този закон за всеки ли важи? — попита той барона. — И за благородниците ли?

Баронът го погледна шокирано.

— Боже мой, не! Благородниците не биха изтърпели такова нещо.

— Ами техниците?

— Техниците също са освободени. Както и военните от всякакъв чин.

— Ясно. — Всички, които крепяха властта на дука.

Сега Рин виждаше схемата в съвсем друга светлина. Обикновеният гражданин, и особено сервът, доста трудно биха събрали двадесет и пет фунта вещи и материали, от които да се лишат. За тях това би означавало да дадат нещо, което съвсем не им е излишно, а може би е и незаменимо.

— Ъ-ъ, бароне, това сигурно е глупав въпрос, но навсякъде по корпуса имате монтирани тежки оръдия… не би ли било подходящо да изхвърлите някои от тях?

Погледът на барона увери Рин, че това наистина е глупав въпрос.

— Никога не бихме направили това! Все едно да скопим „Господаря Мордред“.

Рин искаше да му каже, че потъването на „Господаря Мордред“ в океана е по-зла участ от скопяването, но се въздържа.

Мина един час. Лъчите на два мощни прожектора шареха надолу от носа пред пункта за управление, пробиваха пелената на дъжда и осветяваха тежко дишащата морска повърхност, която изглеждаше неприятно близка. Въздушният кораб все още губеше височина, но Рин предполагаше, че процедурата по изхвърлянето не е завършила заради голямата си тромавост.

Чак след още един час, когато бяха на едва шестстотин стъпки над океана, главният техник обяви, че падането е спряло. И през следващите шест часа „Господарят Мордред“ мъчително бавно пълзеше обратно към смятаната за безопасна височина. До това време най-страшното от бурята отмина, виждаше се изгряващото слънце. Дукът, с посивяло от преумора лице, стана от креслото си и се протегна.

— Добре, това беше — каза с прозявка. — Аз отивам в леглото си. И революция да избухне, хич не ми пука… ще проспя всичко, даже и собствената си смърт от ръцете на тълпата.

И Рин се прозяваше. Чувстваше се не по-малко изморен от дука. Даже мисълта за очакващата го Андреа не можеше да притъпи сладката съблазън на съня. Канеше се да тръгне след дука към асансьора, когато главният техник извика:

— Сир! Преди да тръгнете… трябва да ви съобщя нещо!

Дукът го изгледа яростно, готов да избухне.

— Искрено се съмнявам, че нещо може да бъде по-важно за мен от леглото ми в момента, Ламон.

— Сир, другите Небесни Господари… няма ги! И наблюдателите горе потвърдиха. Никъде нито следа от тях. Сами сме.

Дукът го гледаше все така и изведнъж се озъби в широка усмивка.

Глава девета

— Все още не се вижда нито корабът на Ел Рашад, сир, нито някой от другите. Като че ли наистина сме ги изгубили.

— Или да го кажем по друг начин — те ни изгубиха — доволно каза дукът.

Беше се изтегнал в широкото си легло с вълнена шапка на главата.

— Може би бурята ги е унищожила — предположи барон Шланг.

— Щом ние я преживяхме, би трябвало и те да са успели. Всички бяха в по-добро състояние от нас. Не, бурята просто ни е пръснала над океана. Навигаторите установиха ли вече къде се намираме?

— Преди тридесетина минути получих последния отчет — ние сме някъде на около четиристотин мили от западния бряг на Южна Америка, на около четиридесет и пет градуса ширина.