Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 46

Силни вибрации отново разтърсиха пода. Рин изчака да затихнат, преди да отговори на баронесата.

— В известен смисъл сте права, макар че аз смятах програмите за хора. Те изглеждаха и се държаха като истински хора, единствената разлика беше, че не можех да ги докосна.

— А имахте ли учители сред тях?

— Няколко.

— И те се погрижиха за вашето религиозно образование, нали? — продължаваше баронесата.

— Е, да, разказаха ми за религията. За всички религии.

— Но, разбира се, вие сте християнин, нали?

Рин се поколеба, преди да отговори, стрелна с очи кръстчето на шията й. Вече бе научил, че хората в „Господаря Мордред“ изповядват онази форма на християнството, позната му като римокатолическа църква. Даже Андреа бе станала сутринта на предния ден от леглото, за да присъства на месата. („Неделя е“, каза тя вместо обяснение.) Той внимателно подбра думите си:

— От всички основни религии християнството ме привлича най-силно, но не мога да кажа за себе си, че съм християнин.

— Естествено, онези машини не са могли да ви кръстят! — каза баронесата. Тя се обърна към дука: — Сир, трябва да говорим с кардинал Флюк, за да приеме Робин в лоното на църквата колкото може по-скоро.

Дукът се размърда неспокойно.

— Хм… да, ще говоря с кардинала. — Бързо промени темата. — Едно нещо ме озадачава, Робин — когато са открили, че сте отклонение, защо не са ви променили генетично, за да се превърнете в Елои.

— Етическата програма не би позволила това.

— Какво е Етическа програма?

Рин се канеше да обясни, когато облечен в сиво техник от най-старите нахълта в трапезарията и се поклони на дука.

— Сир, положението се влошава и главният пилот заедно с главния техник смятат за необходимо присъствието ви в залата за управление.

За миг тревогата си проби път към лицето на дука.

— Моето присъствие? Каква полза, по дяволите, ще има от моето присъствие там долу? Главният пилот и главният техник са специалисти. С удоволствие оставям всичко в техните ръце.

— Сир… — започна техникът, но стрелна с поглед останалите около масата. — Сир, като казаха „влошава се“, страхувам се, че си позволих да смекча израза. Много близо сме до критично положение. Сир, може би скоро ще се наложи да бъдат взети някои крайни решения. Решения, които не са в пълномощията на главния пилот или на главния техник.

Рин усети как пръстите на Андреа се впиват в ръката му. Баронесата направи кръстен знак над изобилните си гърди, а лейди Туайла бързо повтори нейния жест. Дукът пребледня забележимо. А тревогата на самия Рин ставаше все по-остра, той обмисляше дали да не се втурне нагоре и някак да се добере до сигурността на Играчката. Но веднага се отказа от тази идея. Не беше сигурен даже дали ще намери пътя, а и да излезе на външния корпус, нямаше начин да стигне до Играчката при такова време. Бурята ще го отнесе, още щом си покаже носа навън. Не, не му оставаше нищо друго, освен да стои тук и да сподели съдбата на другите.

Дукът се изправи.

— Щом е така, предполагам, че е най-добре да отида — каза той навъсено.