Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 48

— Сир, страхувам се, че положението ни не е особено добро. Бързо губим височина. Наредих всички останали ни движители да са в краен режим на издигане, а температурата в газовите секции е повишена до границата на безопасността, но все още падаме.

— На каква височина сме сега? — попита дукът, докато вървеше към предната част на залата.

Рин го последва, оглеждаше всичко наоколо с любопитство. Помещението беше дълго към четиридесет стъпки и петнадесет в най-широката си част. Извитите му стени бяха прозрачни, но Рин не виждаше зад тях нищо, освен черен мрак. В залата имаше към дузина мъже в сиви дрехи, лицата им бяха хлътнали и напрегнати в слабото осветление, а погледите им — впити в уредите пред тях или тъмнината навън. Рин забеляза, че макар в пункта за управление да имаше всякакви електронни уреди, като че ли повечето от тях не работеха.

— … едва ли и две хиляди стъпки — казваше главният техник на дука. — И в момента губим средно по една стъпка на всеки тридесет секунди. Най-много проблеми ни създава този проклет дъжд. Кой знае колко тона прибавя към общото ни тегло…

Внезапен проблясък на светлина накара Рин да подскочи. Почти незабавно го последва страхотен трясък на гръмотевица. Рин вярваше, че за миг е съзрял в мрака повърхността на океана, поне мярна пяната по вълните. В такава буря водата би трябвало да се мята като кипнала. Ако „Господарят Мордред“ се стовари върху нея, никой от хората на борда не би имал надежда да оцелее.

Дукът стоеше зад седналия рулеви, а главният техник беше до него. Рин надникна над раменете им към уредите, в които те се взираха. Намръщи се — разбра, че нямат радарни екрани.

— Но къде ви е радарът? — възкликна той.

Главният техник се извърна към него с вдигнати от учудване вежди. Очите му бяха изненадващо големи и добродушни.

— В „Господаря Мордред“ от векове няма работеща радарна система, господине…

— О! — намеси се дукът. — Забравих, че още не сте се срещали. Ламон, това е нашият нов съюзник. Запознай се с Робин. Той е… ъ-ъ, собственикът на онзи апарат от Старата Наука, който закрепихме върху кораба.

Главният техник с интерес огледа Рин.

— А, да, разбира се. Качвах се горе да разгледам вашата машина, сир. Впечатляваща е.

— Вярно е — отговори Рин, надяваше се този очевидно умен човек да не е опитвал да влезе в Играчката. Ако го е направил, досега би трябвало да е открил лъжата на Рин за мините в Играчката.

Но главният техник каза само:

— Изглежда тежка. Бих казал двадесет тона, съдейки по натиска върху външния корпус.

Рин сви рамене.

— Предполагам, че сте прав.

— Сир, това съвсем не подобрява сегашното ни положение. Спешно се нуждаем от намаляване на теглото. Бихте помогнал, ако се издигнете над корпуса, докато премине кризата.

— Да отлетя ли? — възкликна Рин. — Но аз изобщо не бих могъл да стигна до нея в такова време.

— Има начин. Мога да изпратя с вас група механици. Има проходи между външния и вътрешния корпуси. Биха могли да ви заведат близо до мястото, където е закрепена вашата машина и да пробият допълнителен люк през външния корпус.