Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 45

— Това е увлекателно за всички ни, нали?

Присъстващите, освен дука, Рин и принцеса Андреа, бяха барон Шпанг и неговата съпруга баронесата, възпълна руса жена, която бе прехвърлила преди години периода на зрелостта; принц Дарси, синът на дука и лейди Туайла, която според Рин беше любовница на принца. Принц Дарси, само с година по-възрастен от Рин, наглед беше по-младо подобие на своя баща. Външно се отнасяше съвсем приятелски, дори мило към Рин, но се усещаше, че това е маска. Отначало Рин си мислеше дали не страда от някакви ненужни подозрения, но вече знаеше, че заради някаква своя причина принцът не го понася.

— Наистина е така, татко — каза принц Дарси и се обърна към Рин с ослепителна усмивка. — А най-любопитни са ми онези Елои. Имат ли привлекателна външност?

— Да, по свой начин. Но нали ви казах, че са безполови.

— Може и да са безполови — каза принцът. — Но никога ли не сте се изкушавал да изнасилите някой от тях? По вашите разкази съдя, че не биха ви обърнали внимание, каквото и да направите.

Рин върна усмивката на принца.

— Ако говорите за педерастия, щеше да ми е малко трудничко. Елоите нямат ануси.

Дукът бързо наруши смутеното мълчание:

— А за мен е най-интересно откъде станцията получава енергия. Щом винаги е под водата, не може да използва слънцето като нас.

Рин отмести погледа си от принц Дарси и кимна на дука.

— Вярно е. Елоите, преди да станат Елои, създали друг източник на енергия. Проникнали със сонди дълбоко под океанското дъно и се възползвали от горещите слоеве под земната кора. На дъното има цял генераторен завод, свързан е с проводници към убежището и му осигурява електричество.

Това беше опашата лъжа, но Рин нямаше никакво желание да споменава малкия реактор с термоядрен синтез, който даваше енергия на Шангри Ла. Подозираше, че за тези хора, дори и сега, темата за ядрената енергия от какъвто и да е вид е пълно табу.

— Кой поддържа тази силова станция? — попита барон Шпанг. — Ако съдя по думите ви, Елоите не се интересуват от тези неща.

— Машини — отговори Рин. — Контролират ги програмите, поддържащи живота в убежището. Самите Елои съществуват в неизменно състояние. — „Също като вас, хората от въздушния кораб“, добави на ум той. — Но програмите са създадени така, че да се развиват, за да се приспособяват към всяка възможна враждебна промяна в света наоколо и така да охраняват Елоите. Те непрекъснато правят промени в убежището, не само го поправят, но и усъвършенстват. Например, сега убежището е много по-голямо от първоначалните си размери.

Баронът сбърчи чело.

— По-голямо ли? А откъде идват суровините?

— От дъното. Роботи събират така наречените манганови ядра, които по естествен път се оформят в по-дълбоките части на океанското дъно, като бисери в раковина. Съдържат немалко метали, освен мангана — желязо, алуминий, кобалт, мед, никел и титан. На дъното има още един завод, който разделя различните метали по доста сложна технология.

Тази част от разказа на Рин съответстваше на истината.

— Отгледали са ви машини, нали? — любопитно се осведоми баронеса Шпанг. — Още от деня на вашето раждане?