Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 44

— Искам да го видя! — извика тя. — Може ли?

— Да — отговори Карл. — Той не е свързан със системата за поддържане на живота. Можеш и да го изнесеш от машината. Но бих препоръчал това само за кратко. Би било разумно машината да следи и по-нататък основните показатели на състоянието му, в случай че се появи внезапна промяна.

— Да… да, прав си, разбира се — промърмори Джан. — Само за минутка, не повече.

Трябваше да почака малко, докато сензорите се отделят от тялото на Саймън, после кръглият капак се отвори със съскане и рамата с тялото на Саймън се плъзна навън. Момчето лежеше голо в меката люлка, която бе променила формата си според очертанията на тялото. Изглеждаше толкова уязвим и толкова малък. Но лицето му беше спокойно, сякаш само спеше.

— Саймън — въздъхна тя и сложи ръка на челото му. Кожата му й се стори твърде студена. — Саймън, аз съм… чуваш ли ме?

Продължи да му говори, след малко Карл напомни, че минутата е изтекла. Тя неохотно позволи на рамата да се прибере в машината. Постоя, без да отделя поглед от херметизирания капак и се обърна към Киш и Шан.

— Къде е Сирай?

Те се спогледаха и Киш показа следващата машина от редицата.

— Искам да видя и нея — каза Джан.

— Госпожо… не е нужно — каза Киш. — Ще се погрижим за тялото и.

— Искам да я видя! — твърдо повтори Джан. — Искам да се простя с нея.

Глава осма

— Още вино, Робин? — попита дукът.

Рин кимна и посегна за празната си чаша, но преди да я вдигне, тя се плъзна далече от него по масата. Всички очи за миг проследиха краткото й пътешествие, после масата се изравни. Усмивката на дука беше леко изкривена от гаденето.

— Бурята се засилва… но няма причина за безпокойство.

Рин не беше сигурен в това. Всички около масата полагаха трогателни усилия да покажат, че всичко си е както винаги, но веселото им оживление ставаше все по-изкуствено, а той забелязваше и тревожните погледи, които си разменяха слугите. Досещаше се, че от доста отдавна „Господарят Мордред“ не е попадал в свирепа буря. Видяното през трите дни във въздушния кораб не го караше да вярва, че Небесният Господар би преживял такова насилие, без да се разпадне.

Бурята бе налетяла флотилията Небесни Господари в късния следобед. Още преди да притъмнее, зрителната връзка с другите кораби стана невъзможна, проливният дъжд и ниските облаци запълниха пространството помежду им. С усилването на вятъра той изрази пред дука тревогата си за своя апарат, кацнал на външния корпус. Но дукът го увери, че голяма група роби — умеещи да работят отвън при всякакво време — вече е пратена да го закрепи още по-сигурно.

— Ъ-ъ, Робин, разкажете ни още нещо за живота във вашия забележителен подводен свят. Толкова е увлекателно — каза дукът.

Той примигна болезнено, когато подът внезапно пропадна, съдовете се раздрънчаха, всеки трябваше да се хване или за креслото си, или за масата, за да не падне. Принцеса Андреа, седнала до Рин, се улови за рамото му.

Когато се увериха, че „Господарят Мордред“ все още не се е втурнал надолу към морето, дукът изобрази усмивка и огледа седящите около масата.