Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 35

Онези картини не му бяха дали представа и за огромните размери на Небесния Господар. Колкото и голям да изглеждаше отвън, вътре като че беше още по-вместителен и просторите на убежището му се струваха направо нищожни. Спускането с асансьора между внушителните газови секции беше смешно дълго (но пък и асансьорът не се движеше никак бързо, а на три пъти спря без никаква явна причина). Най-после вратите на асансьора се дръпнаха и откриха широка площадка, на която се бе събрала тълпа и имаше четириколка с впрегнати в нея две големи животни, в които Рин разпозна коне. Тълпата закрещя и тръгна напред, когато дукът и останалите се появиха от асансьора. Редица воини препречваха пътя й с алебардите си. Хората в тълпата вдигаха юмруци и гръмко изричаха ругатни. Рин се досети, че са насочени към дука. Не виждаше причина да се отнасят за самия него, беше сигурен, че новината за пристигането му още не е стигнала до населението на въздушния кораб.

Дукът се качи в откритата четириколка и махна на Рин да го последва. Докато Рин сядаше до него, дукът каза сухо:

— Моите верни поданици проявяват привързаността си към мен.

Рин жадно оглеждаше тълпата, надяваше се за първи път да види истинска жена, но всички така се бяха увили в шалове и качулати наметала, че беше невъзможно да определи пола на когото и да било. Както се взираше в тях, облачетата пара от викащите усти му показаха колко студено е в Небесния Господар. От излизането си от топлата утроба на Играчката беше твърде възбуден и напрегнат, за да усети истински вцепеняващата разлика в температурата. Ясно беше, че и да има отоплителна система в „Господаря Мордред“, тя не работи както трябва.

Щом и другите се качиха в четириколката, кочияшът припряно подкара конете. Започна друсането по покритата със слама неравна повърхност, воините подтичваха зад тях. Навлязоха в коридор, който се разшири до закрита улица с магазини и кръчми. Рин се захласна по тях, макар че преминаването им бе съпроводено с подигравателни крясъци и свиркане. Дукът махаше снизходително, сякаш приемаше поздравления.

Рин неспирно се оглеждаше за жени и като че забеляза няколко, но не беше сигурен. Много по-лесно му бе да види децата с най-различен ръст, но за тях също не можа да каже момчета ли са или момичета, толкова дрехи бяха навлекли по себе си.

В края на пътуването още веднъж влязоха в асансьор, но този път за малко, и се изкачваха. Излязоха в свят, напълно отличаващ се от онзи долу. Широките коридори бяха облицовани с хубаво полирани дървени плоскости, по които се виждаше изящна резба, а добре облечените хора по пътя им проявяваха подчертана почтителност към дука. И за радост на Рин две от фигурите, дори и увити в тежки наметала, бяха несъмнено женски. Искаше да се позадържи и да ги огледа по-отблизо, но дукът го подкани да продължи.