Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 33

— Лесно е да се види, че той не е обикновен земен жител — каза дукът. — А онова негово убежище е било изолирано от човешката раса още отпреди Генетичните войни.

— Той го казва — отбеляза баронът.

— Склонен съм да допусна, че говори истината. Онзи негов апарат не е зрителна илюзия, нали? И ако застане на наша страна, всичко се променя. Но проблемът е, че трябва да зная дали мога да му се доверя. Искам да е в моята власт, и то напълно. Точно Андреа трябва да постигне това. Ето един здрав млад мъж, който — ако казва истината — е израсъл в свят, лишен от жени. Представи си само отчаянието му! И си представи има ли изобщо шанс срещу Андреа — поразително красива, а е и най-коварната кучка, която съм виждал, даже в сравнение с моята съпруга. Уверявам те, само часове ще й трябват, за да стане той неин безпомощен роб.

Баронът спря и зарови пръсти в брадата си.

— Е да… може би. Но какво ще каже самата принцеса Андреа? Може би няма да е склонна към, ъ-ъ-ъ, интимна връзка с този чужденец.

Едната вежда на дука се вдигна.

— О, я стига, скъпи ми бароне — протяжно измърмори той. — Познаваш дъщеря ми. Само като види този екзотичен красив младеж с великолепно телосложение и ще й потекат лигите. Той е безкрайно интересен в сравнение със сегашната сбирщина нищожни нейни приятелчета. Не, не мисля, че ще откаже да ме подпомогне. Пък и няма да има възможност за избор.

— Няма да направя това! — изкрещя Андреа.

— О не, котенцето ми, ще го направиш. И още как! — спокойно каза дукът.

— Да се любя с някакъв си мръсен земен червей? Никога!

Бузите й пламтяха от гняв, колкото и да беше смешно, тя тупна с крак по пода. Дукът я наблюдаваше безстрастно от дълбините на креслото си.

— Казах ти вече, скъпа, той не е някакъв си земен червей. И доброто му отношение към нас е жизнено важно. За мен. За тебе. За всички нас. Но не мисля, че ще го направиш насила. Момчето е много хубаво.

— Хич не ми пука колко е хубав! Няма да проституирам заради тебе!

— Тогава смятай, че проституираш заради себе си, котенце!

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Искаш да се върнем на север. С този младеж и неговата летяща машина вече имам сили да се противопоставя на Ел Рашад и останалите. Но искам да знам, че мога да се доверя безусловно на младежа и че ще направи каквото му кажа. Не мога да го накарам насила, вече ти обясних защо. И затова имам нужда от тебе, мила моя. Ако успееш, ще ти бъда много благодарен. Ще имаш всичко, което твоето извратено малко сърчице поиска, стига да е по силите ми да ти го дам.

Лицето на Андреа се смекчи, но в очите й нямаше доверие.

— Обещаваш ли, татко?

— Кълна се в честта си.

Тя презрително изпръхтя — поведение, отбеляза дукът, което бе усвоила още докато пълзеше по коленете на майка си — но каза:

— Преди да реша, искам да видя този земен червей.

— Но разбира се, котенце…

Дукът се канеше да повика Шпанг, за да я съпроводи до стаите на младежа, но се появи още един техник. Дукът знаеше причината за идването му.

— Пак ли Ел Рашад? — осведоми се той.