Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 37

Дукът се отпусна назад в трона си.

— Ако знаех къде се намира станцията, естествено бих споделил тази информация с вас, но аз не знам. Нито пък моят посетител знае. Само компютърът в неговия апарат знае.

— Това ви е казал, но как можете да сте сигурен, че ви казва истината?

— Доверявам се на интуицията си.

— Уверен съм, че интуицията ви е безпогрешна! — гласът на Ел Рашад беше напоен с отрова. — Но би било разумно да приложим мъчения спрямо този човек, за да потвърдим прозренията ви.

— Съществуват някои сложности, които не позволяват прилагането на подобни методи.

— Тогава нека аз да се заема с него. Гарантирам, че никаква тайна няма да е останала у него, след като моите инквизитори са си свършили работата.

— Благодаря ви за великодушното предложение — каза му дукът, — но аз наистина не вярвам да има полза от това. Той твърди, че станцията е в подходящо положение дълбоко под ледената покривка на шелфа. Недостъпна е.

— Той бил казал! — присмя му се Ел Рашад. — Но ако е вярно, нека го използваме като заложник. Ще го принудим да изпрати от апарата си съобщение до своите хора — че ще бъде убит, ако те не се съгласят да излязат на повърхността и да преговарят с нас.

Дукът въздъхна. Нямаше намерението да си губи времето в опити да му описва онези Елои. Погледна за миг четиримата облечени в черно воини, съпровождали Ел Рашад. Зад тях от двете страни на вратата стояха по двама от собствените му хора. Знаеше, че Шпанг и цял взвод стражи чакат наблизо. Пое дълбоко дъх и каза:

— Това просто няма да е необходимо. Разрушителната мощ на летящата машина е достатъчна, за да победим Небесния Ангел и неговата флотилия от пленени Небесни Господари.

— Откъде знаете? — не мирясваше Ел Рашад.

— Нейният пилот ме увери в това и аз му вярвам — каза дукът. — Така че предлагам да прекратим търсенето на станцията, да се върнем на север и да открием Небесния Ангел. И да го унищожим.

— Не! Няма да рискувам всичко заради една несигурна случайност. Как можете да се доверите на този човек? Защо би поискал да ни помогне?

Дукът се прокашля и отговори:

— Ами, всъщност, той се съгласи да помогне на мен, скъпи ми Ел Рашад. Сключихме сделка. Той доста спешно се нуждаеше от някои, ъ-ъ-ъ, услуги и аз се оказах в състояние да му ги осигуря. — „Поне се надявам да е така!“, неспокойно помисли дукът.

Погледът на Ел Рашад го стрелна заплашително.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Казвам ви, че „Господарят Мордред“ в този момент се оттегля от вашата експедиция. Тръгвам на север да търся Небесния Ангел. Разбира се, вие и другите Небесни Господари сте поканени да се присъедините.

Тялото на Ел Рашад се вцепени, от погледа му вече лъхаше на смърт. Дукът усещаше безумния му гняв както се усеща топлината от запалена камина. Дългите секунди се точеха една след друга. Дукът се досещаше какво желание измъчва Ел Рашад в този миг — да заповяда на воините да го убият. Но дали омразата и яростта му бяха толкова силни, че да прежали собствения си живот заради удоволствието да види как ще насекат дука на мръвки? Най-после Ел Рашад се отпусна и дукът усети, че опасността е отминала.