Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 36

Накрая влязоха в част от „Господаря Мордред“, несъмнено отредена само за дука, защото беше най-богато обзаведената от всичко, видяно досега от Рин. Предположи, че вече се намират в носа на огромния въздушен кораб и това се потвърди, когато за кратко минаха през тронната зала към приемната на дука. Извивката на големите прозорци, които се издуваха навън и нагоре към тавана подсказа на Рин, че залата е някъде под носа на кораба.

Бе се опитал да си припомни каква е основната причина да правят Небесните Ангели толкова обемисти — нещо, свързано с увеличаването на подемната сила. Ако направите въздушния кораб два пъти по-голям, способността му да се издига нагоре се увеличава не само два пъти. Подемната сила нараства в нещо като геометрична прогресия спрямо размерите на кораба. Тези размишления го накараха да попита дука как успяват да си набавят нови количества хелий. Отговорът не му прозвуча успокояващо — по-голямата част от хелия на „Господаря Мордред“ била отдавна загубена и затова повечето газови секции съдържали водород, получаван тук, в кораба. Рин съвсем ясно разбираше, че докато хелият е инертен газ, водородът е запалим. Всъщност в момента се намираше в грамадна летяща бомба.

Чукане на вратата го изтръгна от размислите.

— Влез — викна той, като очакваше да е още един слуга с още някакви подаръци от дука.

Щом вратата се отвори, той подскочи на леглото. Не влизаше слуга. Беше жена. Момиче. С лице на ангел. И когато хвърли наметалото си настрана, той видя, че и тялото й е на ангел. Не, бързо размисли той, не на ангел. Няма ангел, който би показвал толкова дръзко разкошното си тяло. Еротичните програми в убежището бледнееха в сравнение с нея.

Тя му се усмихна и Рин усети как се сгорещяват ушите му.

— Приветствам почитаемия гост на моя баща — каза тя. — Аз съм принцеса Андреа. Моят баща изрази желанието си вие и аз да станем добри приятели. — Тя замълча и… дали му се стори или тя наистина бързо плъзна погледа си по цялото му тяло? Накрая каза: — И аз имам същото желание.

— Настоявам да доведете пред мен вашия посетител от станцията на Старата Наука. Искам да го разпитам.

Седнал на трона си, дукът гледаше Ел Рашад отгоре надолу. Мюсюлманският Небесен Господар седеше намръщен на възглавница, която дукът умишлено нареди да поставят точно пред трона му. „Мина времето, когато можеше да настояваш“, каза си дукът удовлетворено. А гласно каза:

— Моят гост си почива в момента и не може да бъде безпокоен. Ако имате някакви въпроси към него, ще бъда щастлив да му ги задам при първата появила се възможност.

Ел Рашад трудно овладяваше яростта си. Произнесе с глух глас:

— Забравяте, че имаме споразумение. Казвате, че този апарат и неговият пилот са от станцията, която търсим. Следователно длъжен сте да споделите каквато информация имате за местоположението й, с мен… и другите ни съюзници, разбира се.