Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 30

Все още ухилен, дукът пак се обърна към Робин.

— Та какво казвахте?

— Точно щях да ви кажа, че „Шангри Ла“ е името, дадено на убежището от обитателите му, а „Елои“ е името, което тези обитатели избрали за самите себе си. Това, разбира се, станало отдавна, когато Елоите още имали чувство за хумор.

Робин изпразни чашата си и я протегна. Слугата му наля още, без да се бави. Дукът пак не можеше да разбере казаното.

— Нещо не схващам — каза той.

— Аз също — обади се барон Шпанг. — Какво имахте предвид, като казахте, че би било невъзможно да се договорим с Елоите?

— Много отдавна Елоите се променили. До такава степен, че вече не бих ги нарекъл човешки същества.

— Но вие — отбеляза дукът, — идвате от станцията и сте човек.

— Да, но аз не съм Елои. Аз съм отклонение. Грешка.

— Моля ви, обяснете — каза дукът.

— Ще се опитам. Вижте, Елоите не се размножават, но имат доста солиден запас от сперма и яйцеклетки. Генетичен материал от Висшия стандарт, взет от самите тях още когато били хора. Елоите са безсмъртни и Шангри Ла е почти неуязвима, но винаги има вероятност от злополуки. Последната била преди точно двадесет и една години. Нарушила се херметизацията на един от люковете и част от убежището се наводнила, преди централната програма да направи нещо. Двама Елои загинали. Така че взели от запасите две яйцеклетки и ги оплодили с два от сперматозоидите. После в зародишите трябвало да бъдат вкарани цяла поредица синтетични вируси, за да променят тяхната ДНК и те да се превърнат в Елои. Но това се случило само с единия от зародишите. На другия било позволено да се развива непроменен, поради, както ми казаха, обикновена повреда в някаква част от компютърния хардуер. Смешно е, но за всяка грешка софтуерът обвинява хардуера. Но както и да е, появил съм се аз.

Робин дръпна мощна глътка от виното. Дукът погледна въпросително барона, който леко сви рамене.

— Ъ-ъ, тези Елои, щом не са хора, какво са? — каза баронът, опитвайки се да прикрие скептичния тон в гласа си, макар че дукът веднага го забеляза. Сам той трудно се справяше с недоверието си. — Да не са чудовища?

Робин помълча, преди да отговори.

— Да, в определен смисъл, но никога не бихте го помислили, ако ги видите. Те са дребни и с крехко телосложение, приличат на елфи. И са доста хубави…

— И мъжете ли, не само жените? — любопитно каза дукът.

Робин завъртя глава.

— Те не са нито мъже, нито жени. Просто Елои. Казах ви, те не се размножават. Нямат полови органи. Безполови са.

Дукът се стресна.

— Кастрирали са се? Но защо? Да не са монаси?

— О, точно обратното. Въобще не можете да ги наречете аскети.

— Но защо са си причинили това?

Младият мъж пак протегна чашата си. Щом слугата я напълни, той каза:

— За да ви обясня какво са Елоите, трябва да се върнем към времето преди Генетичните войни. Според това, което са ми казвали, убежището първоначално било изследователска станция под контрола на Обединените нации. Учените с различни специалности били там, за да наблюдават въздействието върху околната среда в Антарктика от разработването на полезните изкопаеми. Те се занимавали и с атмосферните процеси, и с дълбоководни изследвания на южните морета. После, в годините непосредствено преди Генетичните войни, станцията давала подслон на учени — предимно микробиолози, които не искали да работят за Корпорациите. По това време вече не била под защитата на Обединените нации — те отдавна се били разпаднали. Но я издържали съчувстващи богати хора, които се противопоставяли на Корпорациите. И станцията се превърнала в плаваща крепост, която могла да се крие дълбоко под водата.