Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 29

Дукът и неговият съветник се спогледаха. От тълпата около тях се чу приглушено мърморене. Рин забеляза лекото кимване с глава на съветника. Дукът се обърна към Рин с напрегната усмивка.

— Разбира се, поканата остава в сила, ъ-ъ-ъ, Робин. Давам ви моята дума, че в „Господаря Мордред“ няма да ви се случи нищо лошо.

Рин беше доволен. Сега можеше да бъде сигурен, че неговият блъф е успял.

— … и за да се справим с тази надвиснала заплаха, дойдохме да търсим вашата океанска станция, с надеждата, че бихме могли да купим технологии от Старата Наука, за да ги използваме като оръжия. Вашата станция беше последният ни шанс и не липсваха съмнения, че още съществува. Компютърните записи, в които се споменаваше за нея, са и твърде стари, и не особено богати на подробности. Някои сред нас даже бяха готови да се откажат, но… — дукът изразително вдигна ръце, — … ето ви пред нас като живо потвърждение за съществуването на станцията.

Младежът се бе изтегнал удобно в огромно кресло. Сега изглеждаше напълно спокоен, макар че преди това бе помирисал недоверчиво чашата с вино, поднесена от един слуга. „Не! — бе го уверил дукът. — Няма упойка! Уменията на моите хирурзи съвсем не са достатъчни, за да премахнат присадката, ако изобщо я открият, без да ви убият. Освен това, сигурен съм, че само ако усетите въздействието на упойка, ще имате предостатъчно време да изпратите на апарата сигнал за самоунищожение“. Младежът се поколеба още миг и отпи от чашата.

— Е добре — каза дукът, — разказахме ви защо се намираме във вашето небе. Ваш ред е да ни разкажете за своя дом.

— Да — добави барон Шпанг, наведе се напрегнато напред в креслото си. — Къде точно се намира?

Младежът се разсмя.

— Даже ако можех да ви заведа в Шангри Ла, страхувам се, че би било невъзможно да се договорите за нещо с Елоите.

Баронът се намръщи и погледна дука. Не по-малко озадачен, дукът каза на Робин:

— Шангри Ла? Елои? Какво искате да кажете?

Преди Робин да отговори, чу се настоятелно почукване по вратата на личната приемна на дука. В първия миг той се подразни, но веднага се разтревожи. Бе заповядал да не ги безпокоят. Значи се е случило нещо неприятно…

— Влез? — викна той и в стаята нахлу един доста задъхан техник.

— Сир, получихме съобщение от „Меча на исляма“, лично от Ел Рашад. Иска да се свърже направо с вас, сир. Незабавно.

Дукът се отпусна. Сигурно телескопите на „Меча на исляма“ са проследили обратния полет на неговия планер и са засекли и машината на Робин. Усмихна се на мисълта какво би трябвало да се върти в ума на Ел Рашад. Метален летящ апарат, който несъмнено принадлежи на Старата Наука, бе кацнал на „Господаря Мордред“. Какво би могло да означава това? Какво става? Дукът се разсмя неудържимо и каза на потящия се техник, който май бе тичал по целия път от обсерваторията:

— Кажете на преславния повелител, че в момента съм твърде зает, за да общувам с него. Ще му се обадя по-късно.

Техникът се втренчи в него, после кимна колебливо.

— Да, сир — и тичешком напусна стаята.