Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 32

— Наистина ли? — обади се дукът.

— Ами да — ухили му се младежът и протегна чашата си за още вино. — Имате мен. Оръжията в моя апарат — под мой контрол, са предостатъчни да се справим с онзи тайнствен Небесен Господар, който ви вдъхва такъв страх.

Дукът го погледна недоверчиво.

— И защо имате желание да ни помогнете?

— Защото ми давате средството да избягам от Елоите и досадното им убежище. Най-после ще бъда свободен!

Озадачен, дукът каза:

— Но нали си имате средството. Онзи апарат.

Робин поклати глава.

— Не е с голям обсег. Но вашият въздушен кораб може да пренесе и него, и мен на север и обсегът му няма да е пречка. Обаче това е само част от моята цена.

Дукът се наведе напред в креслото си.

— А мога ли да попитам каква е останалата част?

— Първо, искам дрехи като вашите… и сабя — настоятелно каза младежът.

Дукът бе очаквал всичко друго, но не и това.

— Искате… дрехи?

Робин посочи своя цял комбинезон.

— Толкова е скучен в сравнение с вашите облекла. Вие тук имате стил, съвсем като в „Приключенията на Робин Худ“!

— Като в какво? — тъпо попита дукът с поглед в барона, но и той явно не разбираше молбата на младежа.

— Няма значение. Само ми дайте от вашите хубави дрехи, една сабя и…

Той се запъна смутено и гласът му замря.

— И какво? — попита го дукът.

Лицето на младежа почервеня.

— Казах ви, на двадесет години съм и целия си живот прекарах с Елоите в онова убежище. А нали Елоите са безполови…

На дука му трябваха няколко секунди да разбере за какво му говори, после се разсмя.

— А, искате жена! — Но му хрумна друга мисъл и той добави: — Или предпочитанията ви са към другия пол?

Младежът се изчерви още по-силно.

— Не. Всичко, от което имам нужда, е една жена. Предполагам, сред вашите поданици има и проститутки.

Дукът потри брадичката си.

— Да, момчето ми, така е. Всъщност в „Господаря Мордред“ те май са прекалено много. Но като наш почитан гост и съюзник заслужавате нещо по-добро от обикновена проститутка.

— О, нима?

Явно бе събудил интереса на младежа.

— Да, струва ми се, че зная идеалната жена за вас. Тя е аристократка. По-точно, принцеса. — Дукът отново гръмко се разсмя.

Глава шеста

— Сериозно ли говорите, господарю? — попита барон Шпанг. — Да дадете дъщеря си на този… на това чудато същество.

— Ама разбира се! — безгрижно отвърна дукът. — Време е да си заслужи прехраната.

Бяха само двамата в приемната на дука. Доста пийналият младеж бе придружен до луксозен апартамент, чийто дотогавашен притежател беше изхвърлен набързо. Баронът крачеше из стаята, имаше угрижен вид.

— Сир, не разбирам защо. И най-обикновена мръсница би задоволила сексуалните му апетити. Искам да кажа, че още не знаем даже дали ни казва истината. Освен това, той е земен жител. Кой знае какви болести би могъл да носи в себе си. Бихте изложили на риск живота на принцеса Андреа.