Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 32
Джон Броснан
— Наистина ли? — обади се дукът.
— Ами да — ухили му се младежът и протегна чашата си за още вино. — Имате мен. Оръжията в моя апарат — под мой контрол, са предостатъчни да се справим с онзи тайнствен Небесен Господар, който ви вдъхва такъв страх.
Дукът го погледна недоверчиво.
— И защо имате желание да ни помогнете?
— Защото ми давате средството да избягам от Елоите и досадното им убежище. Най-после ще бъда свободен!
Озадачен, дукът каза:
— Но нали си имате средството. Онзи апарат.
Робин поклати глава.
— Не е с голям обсег. Но вашият въздушен кораб може да пренесе и него, и мен на север и обсегът му няма да е пречка. Обаче това е само част от моята цена.
Дукът се наведе напред в креслото си.
— А мога ли да попитам каква е останалата част?
— Първо, искам дрехи като вашите… и сабя — настоятелно каза младежът.
Дукът бе очаквал всичко друго, но не и това.
— Искате… дрехи?
Робин посочи своя цял комбинезон.
— Толкова е скучен в сравнение с вашите облекла. Вие тук имате стил, съвсем като в „Приключенията на Робин Худ“!
— Като в какво? — тъпо попита дукът с поглед в барона, но и той явно не разбираше молбата на младежа.
— Няма значение. Само ми дайте от вашите хубави дрехи, една сабя и…
Той се запъна смутено и гласът му замря.
— И какво? — попита го дукът.
Лицето на младежа почервеня.
— Казах ви, на двадесет години съм и целия си живот прекарах с Елоите в онова убежище. А нали Елоите са безполови…
На дука му трябваха няколко секунди да разбере за какво му говори, после се разсмя.
— А, искате жена! — Но му хрумна друга мисъл и той добави: — Или предпочитанията ви са към другия пол?
Младежът се изчерви още по-силно.
— Не. Всичко, от което имам нужда, е една жена. Предполагам, сред вашите поданици има и проститутки.
Дукът потри брадичката си.
— Да, момчето ми, така е. Всъщност в „Господаря Мордред“ те май са прекалено много. Но като наш почитан гост и съюзник заслужавате нещо по-добро от обикновена проститутка.
— О, нима?
Явно бе събудил интереса на младежа.
— Да, струва ми се, че зная идеалната жена за вас. Тя е аристократка. По-точно, принцеса. — Дукът отново гръмко се разсмя.
Глава шеста
— Сериозно ли говорите, господарю? — попита барон Шпанг. — Да дадете дъщеря си на този… на това чудато същество.
— Ама разбира се! — безгрижно отвърна дукът. — Време е да си заслужи прехраната.
Бяха само двамата в приемната на дука. Доста пийналият младеж бе придружен до луксозен апартамент, чийто дотогавашен притежател беше изхвърлен набързо. Баронът крачеше из стаята, имаше угрижен вид.
— Сир, не разбирам защо. И най-обикновена мръсница би задоволила сексуалните му апетити. Искам да кажа, че още не знаем даже дали ни казва истината. Освен това, той е земен жител. Кой знае какви болести би могъл да носи в себе си. Бихте изложили на риск живота на принцеса Андреа.