Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 28

Играчката се подчини. Свеж студен въздух нахлу в кабината. Рин се измъкна навън и скочи върху корпуса на въздушния кораб. Вятърът беше силен. Сърцето му биеше ускорено — от вълнението и донякъде от страх. Погледна мъжете пред себе си. С любопитство отбеляза, че носеха средновековни дрехи или поне много приличаха на такива. Развесели се, защото му напомни за героите от „Приключенията на Робин Худ“. А единият от тези хора даже носеше корона, украсена със скъпоценни камъни. Мъжът беше с приятна външност, имаше остра черна брада и дрехите му изглеждаха великолепни в сравнение с останалите. Явно това беше господарят.

Мъжът до него извика някакъв въпрос, след кратък размисъл Рин определи езика като вариант на Американо. В това време пристигна друга група. Макар че всички носеха различни инструменти на коланите си, нямаха оръжия. Първият мъж се изправи и с дълбок плътен глас съобщи кой е. Тогава вторият мъж повтори въпросите си. Рин бързо обмисляше ставащото. Късметът му работеше. Веднага бе установил контакт с владетел на Небесен Господар. А сега е време за втората част от неговия план…

Каза на втория мъж с червеникава коса и буйна брада със същия цвят, че иска да обсъди с тях делово предложение. Двамата си зашепнаха, после чернокосият каза:

— За мен е голямо удоволствие да ви приветствам като наш гост в „Господаря Мордред“. Ако сте склонен да приемете, бихме могли да продължим нашия разговор на по-уютно място.

Рин му се усмихна.

— Ще бъда щастлив да приема, но първо трябва да се погрижа за нещо.

Те го гледаха с подозрение, докато се обръщаше и влизаше през отворения люк на Играчката. Настани се в кабината.

— Най-после — въздъхна Играчката. — Ще затворя люковете и веднага отлитаме.

— Не си прави труда — каза й Рин.

Пресегна се и натисна бутона, с който изключи компютъра. Екраните угаснаха, изчезнаха всички светлини по пулта. Сега Играчката беше напълно бездейна. Рин се върна навън, сам затвори и херметизира люка. Обърна се към вече доста голяма тълпа от наблюдаващи го небесни хора.

— Моля ви, не ме разбирайте неправилно — гръмко започна той с поглед в дука, но за да го чуят и всички останали, — но първо трябва да се освободим от някои неприятни въпроси. Моят апарат е миниран. Всеки опит някой да влезе или да го разглобява ще завърши с взрив, който ще изкорми този Небесен Господар от носа до опашката. — Спря за миг и отново заговори: — Освен това, в главата си имам присадка, даваща ми пряка връзка с компютъра, който управлява моя апарат. Разбирате ли какво ви казвам? — Той се потупа по главата.

Дукът кимна.

— Радиовръзка, така ли?

— Точно така. Разбира се, сигурен съм, че общувам с безупречно честни хора, но трябва да подчертая възможността да изпратя мигновена заповед на компютъра да се самоунищожи. И пак ще последва взрив. За съжаление се налага да отбележа, че моята смърт също ще накара апарата да се самоунищожи. — Той пак спря за малко. — Остава ли поканата в сила, след като прецените риска за вас и вашите хора от присъствието ми във въздушния ви кораб?