Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 130

Не, не за нея!

Внезапно хрумналата й мисъл я накара да се напрегне, принцесата я бодна с острието.

— Внимавай какво правиш! — предупреди тя Джан, но в този момент тя самата подскочи, отгоре отново се чу шум от битка. Изстрели, писъци… после стрелбата спря, отекваха само писъците.

Джан смръщи вежди. Мъжете горе не крещяха от болка, виковете им бяха предизвикани от ужас. По пътеката затрополяха бягащи крака. Усети, че принцесата разсея вниманието си и нападна. Сграбчи китката й, изви я силно и с удоволствие чу писъка от болка и падането на камата върху пода. Ламон се хвърли към нея, но тя запрати принцесата срещу него. И двамата тежко се стовариха на пътеката.

Джан се втурна надолу. Ако този път беше познала, тя и Робин разполагаха с начин да се измъкнат от това гадно място.

Глава двадесет и трета

Тайра лежеше с лице, заровено в завивките, плачеше. Майлоу я гледаше, докато си обличаше дрехите. Сянка на вина премина през ума му. Не трябваше така да губи търпение… изтърва си нервите. Всичко стана заради това проклето негово тяло, с предпубертетните му сексуални желания. И никакъв начин да ги задоволи истински. Колкото по-скоро достигне пубертета, толкова по-добре. Би трябвало да са останали броени седмици. Излезе в коридора и едва не се спъна в един от паяците.

— Майлоу, ти си страшно гаден тип! — развеселено се обади Ашли от паяка. — Виж какво направи на това нещастно момиче.

— Шпионираш ме както винаги, а? — каза Майлоу.

— А какво друго ми остава да правя?

— Е, ти изхвърли нашите пътници, не аз! — Той забързано тръгна по коридора.

Паякът подтичваше след него.

— Къде отиваш? — попита Ашли.

Майлоу помисли малко, преди да отговори.

— Горе, ще изляза върху корпуса — каза накрая. — Искам пак да хвърля един поглед на онази летяща машинка.

— Все си играеш с това нещо — кисело каза Ашли. — А няма смисъл. Никога няма да я накараш да проработи.

— Зная… зная, но поне ми е забавно. — „И живея с надеждата“, добави той безгласно.

Горе беше топло, горещ вятър налиташе по корпуса, макар че Ашли изпълни молбата му да намали скоростта. С ръка на осигурителното въже Майлоу тръгна към машината на Робин. В същата посока се точеше безполезният кабел, прокаран от паяците според указанията на Робин.

— Къде сме? — Майлоу питаше робота, който го следваше непрекъснато и му досаждаше.

— Откъде да знам! Ще питам Карл… Казва, че над държавата Теуантепек. Преди разделянето била част от Мексико, ако те интересува.

— О, много любопитно! — каза той, докато оглеждаше наоколо.

Другите кораби от флотилията следваха в колона Небесния Ангел, но сред тях не беше „Господарят Монкалм“. Управляващата го Ашли беше решила да тръгне сама нанякъде, заедно с хората на борда му.

Люкът на машината беше полуотворен. Напътстван от Карл робот беше успял да се справи с механизма за заключване, но не постигна успех в разгадаването на самата машина. Поне така казваше. Майлоу подозираше, че Ашли е забранила на Карл дори да опита.

Майлоу се промъкна в кабината и се настани в удобното кресло. Гледаше мечтателно тъмния пулт и слепите екрани. Усещаше огромната, скрита в машината мощ, която спеше, а нямаше сили да събуди. Въздъхна и прокара пръсти по редицата бутони на пулта…