Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 131

— Губиш си времето — каза Ашли през надничащия в люка паяк.

Майлоу се опита да не й обръща внимание. Седя вътре, играейки си с пулта повече от петнадесет минути, надяваше се все някак да улучи правилното съчетание, което ще съживи машината. Но нищо не се случи.

— Махни се оттам — накрая каза на паяка. — Излизам.

Със съжаление последва паяка през двойния люк. Трябваше да измисли нещо, за да подчини тази машина. Но първо се налагаше да надхитри Ашли…

Приличаше на мъртвец.

Задъхана от тичането, Джан се отпусна на колене до него и опипа с пръсти гърлото му. Все още имаше пулс, оставаше мъждукаща надежда.

— Горкичкият ми — каза му на пресекулки. — Току-виж сме се измъкнали от тази каша.

Свали пръстена от ръката си и го сложи на средния пръст на лявата му ръка. Бързо се помоли на Майката Богиня и натисна камъка. Не го пускаше. Това трябваше да е решението. Пръстенът можеше да работи, само ако е на тялото на Робин. Може би го разпознаваше дори по генетичния код. Когато Джан беше опитала да го включи на своята ръка, той я беше „огледал“ и щом бе установил, че не е Робин, е отказал. Поне Джан се надяваше да е било така…

Проверяваше въжетата, закрепващи машината към външния корпус, когато усети вибрациите. Да, въжето в ръцете му трепереше. От машината! Нещо ставаше в нея! Сигурно случайно е направил правилната комбинация на пулта, най-после! Хвърли се обратно към люка. Да! Виждаше през люковете грейналите на пулта светлинки. Но щом се опита да се пъхне вътре, паякът го сграбчи отзад за ризата.

— Не влизай там! — изкрещя Ашли. — Никъде няма да ходиш!

Обърна се светкавично, ризата му се разпра, и ритна диво. Паякът тежеше доста, но силата на удара го подметна във въздуха и го отхвърли от Майлоу.

— Тъпа смахната кучка! Ще ти пръсна гадния компютър на парченца! — изрева Майлоу.

Преди да падне паякът, той вече се беше извъртял към люка…

Точно навреме, за да види как се затваря.

— Не! — викна Майлоу.

Бръмченето на машината стана по-басово. Задържащите я въжета започнаха да се късат с гръмък пукот.

— Не! — пак извика той.

Въже изплющя на сантиметри от него, машината се издигна над корпуса. Майлоу направи няколко крачки заднешком. Машината все по-бързо набираше височина. Той вдигна глава.

— Върни се… — слабо извика Майлоу.

Машината вече беше на около двеста стъпки над корпуса и внезапно се стрелна напред с огромна скорост. След трийсетина секунди изчезна от погледа му.

Майлоу стоеше вторачен в точката сред небето, където машината сякаш потъна в нищото. Твърде ясно усещаше присъствието на неподвижния паяк до себе си. Почти можеше да чуе непроизнесените от Ашли думи: „Ще съ-жа-ля-ваш…“

— Колко трогателно… последно сбогом.

Джан погледна назад. Принцесата бе разрошена и останала без дъх от непривичното напрежение да тича. Подпря се на една колона, за да не падне. Отново държеше камата в ръка. Запъхтеният Ламон се появи зад нея.