Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 116
Джон Броснан
Принц Дарси се смръщи срещу дука.
— Пленници ли? Кои?…
Когато Андреа позна Робин, когото крепяха двама техници, тя издаде звук, подобен и на хълцане, и на змийско съскане. Лицето на Дарси също изразяваше изумлението му.
— Изменникът… тук? Но как, по дяволите?…
— О, и аз си имам начини — каза дукът, който се наслаждаваше на момента.
— Андреа? Ти ли си?
Робин я беше познал. На лицето му бавно се появи усмивка. Радваше се да я види. Въпреки цялата си омраза към него, дукът вътрешно се разтресе. Андреа бързо пристъпи напред с вдигната ръка. Ясно беше какво иска да направи. Почти успя да го удари, но момичето се изтръгна от ръцете на главния техник и хвана ръката й.
— Недей! — викна тя в лицето на Андреа. — Не виждаш ли, че главата му е разбита?
Андреа освободи ръката си и за първи път ядно огледа момичето.
— А ти коя си, да те вземат мътните?
Дукът веднага пристъпи между тях.
— Котенце, тази е от Небесния Ангел. Преди е била слугиня на Небесната Жена, Джан Дорвин. Казва, че онази била мъртва.
— Така ли? Каква чудесна новина. Аз с удоволствие ще науча слугинята й на послушание, твърде дръзко се държи с мен… но това ще оставим за по-късно. — Тя пак се обърна към объркано примигващия Робин. — Значи са ти подрязали крилцата, а? Добре, но не само това може да ти бъде отрязано.
— Андреа — със слаб глас се обади той, — не разбирам какво става… ти защо си тук? И какво е станало с окото ти?
Тя му обърна гръб.
— Балком! — извика тя.
Един войник с могъщо телосложение дойде при нея.
— Очаквам заповедите ви, ваше височество.
— Искам хората ти да съблекат тази отрепка. И му вържете китките за парапета…
— Не! — изкрещя момичето.
Втурна се към Андреа, но главният техник я сграбчи и я дръпна назад. Балком, когото дукът смътно помнеше като главен сержант, беше го срещал два-три пъти, погледна въпросително принца. Дарси помисли и кимна.
— Прави каквото ти казва.
Балком махна с ръка на двама войници да приближат.
— Не! — изпищя момичето, бореше се диво да се освободи.
Андреа погледна първо нея, после Балком.
— Тази я вържете и й запушете устата.
— Слушам, Ваше Височество — колебливо каза Балком. — Но какво да използвам вместо въжета?
— Божичко, аз ли да ви казвам! — кисело отвърна Андреа. — Ако не можете да намерите нещо по-добро, използвайте собствените си колани!
Наложи се да използват коланите. Дукът вече схващаше намерението на Андреа.
— Мила — каза й той, — разбирам чувствата ти. Аз също имах намерение да отмъстя на този изменник. Но я го погледни, ударът по главата го е направил слабоумен. Какво удоволствие ще получиш, ако го накълцаш в такова състояние? Почакай да се опомни малко, аз така смятах да направя.
Андреа не го и слушаше. Измъкна камата си и опипа острието.
— Не е много остър, но какво значение има.
Робин седеше с гръб към парапета, китките на ръцете му бяха вързани над главата. Явно още нищо не можеше да разбере, въобще не улавяше смисъла на това, което му се случваше. Макар и вързано здраво, момичето трескаво се мяташе в ръцете на двама техници. Грубо напъханият в устата й парцал заглушаваше звуците, но дукът знаеше, че тя крещеше.