Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 116

Принц Дарси се смръщи срещу дука.

— Пленници ли? Кои?…

Когато Андреа позна Робин, когото крепяха двама техници, тя издаде звук, подобен и на хълцане, и на змийско съскане. Лицето на Дарси също изразяваше изумлението му.

— Изменникът… тук? Но как, по дяволите?…

— О, и аз си имам начини — каза дукът, който се наслаждаваше на момента.

— Андреа? Ти ли си?

Робин я беше познал. На лицето му бавно се появи усмивка. Радваше се да я види. Въпреки цялата си омраза към него, дукът вътрешно се разтресе. Андреа бързо пристъпи напред с вдигната ръка. Ясно беше какво иска да направи. Почти успя да го удари, но момичето се изтръгна от ръцете на главния техник и хвана ръката й.

— Недей! — викна тя в лицето на Андреа. — Не виждаш ли, че главата му е разбита?

Андреа освободи ръката си и за първи път ядно огледа момичето.

— А ти коя си, да те вземат мътните?

Дукът веднага пристъпи между тях.

— Котенце, тази е от Небесния Ангел. Преди е била слугиня на Небесната Жена, Джан Дорвин. Казва, че онази била мъртва.

— Така ли? Каква чудесна новина. Аз с удоволствие ще науча слугинята й на послушание, твърде дръзко се държи с мен… но това ще оставим за по-късно. — Тя пак се обърна към объркано примигващия Робин. — Значи са ти подрязали крилцата, а? Добре, но не само това може да ти бъде отрязано.

— Андреа — със слаб глас се обади той, — не разбирам какво става… ти защо си тук? И какво е станало с окото ти?

Тя му обърна гръб.

— Балком! — извика тя.

Един войник с могъщо телосложение дойде при нея.

— Очаквам заповедите ви, ваше височество.

— Искам хората ти да съблекат тази отрепка. И му вържете китките за парапета…

— Не! — изкрещя момичето.

Втурна се към Андреа, но главният техник я сграбчи и я дръпна назад. Балком, когото дукът смътно помнеше като главен сержант, беше го срещал два-три пъти, погледна въпросително принца. Дарси помисли и кимна.

— Прави каквото ти казва.

Балком махна с ръка на двама войници да приближат.

— Не! — изпищя момичето, бореше се диво да се освободи.

Андреа погледна първо нея, после Балком.

— Тази я вържете и й запушете устата.

— Слушам, Ваше Височество — колебливо каза Балком. — Но какво да използвам вместо въжета?

— Божичко, аз ли да ви казвам! — кисело отвърна Андреа. — Ако не можете да намерите нещо по-добро, използвайте собствените си колани!

Наложи се да използват коланите. Дукът вече схващаше намерението на Андреа.

— Мила — каза й той, — разбирам чувствата ти. Аз също имах намерение да отмъстя на този изменник. Но я го погледни, ударът по главата го е направил слабоумен. Какво удоволствие ще получиш, ако го накълцаш в такова състояние? Почакай да се опомни малко, аз така смятах да направя.

Андреа не го и слушаше. Измъкна камата си и опипа острието.

— Не е много остър, но какво значение има.

Робин седеше с гръб към парапета, китките на ръцете му бяха вързани над главата. Явно още нищо не можеше да разбере, въобще не улавяше смисъла на това, което му се случваше. Макар и вързано здраво, момичето трескаво се мяташе в ръцете на двама техници. Грубо напъханият в устата й парцал заглушаваше звуците, но дукът знаеше, че тя крещеше.