Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 117

Андреа застана над Робин и го загледа, после каза на двамата войници, които го бяха вързали:

— Хванете го за стъпалата и го разкрачете.

Те се подчиниха. Андреа коленичи между краката му.

— Андреа?… — въпросително се обади смутеният Робин.

Тя хвана тестисите му с лявата си ръка и с безизразно лице се зае с кървавата си работа.

Острието наистина се оказа тъпо и всичко ставаше бавно. След малко дукът извърна поглед, гадеше му се. Писъците на Робин отекваха в ушите му, дукът вдигна поглед към дупката в купола на тавана и се замисли за характера на своята дъщеря. Как би могъл човек да й се довери, щом стигаше до такива крайности? Точно като майка си.

Глава двадесет и първа

Един мъж се откъсна от бавно движещата се човешка колона и се втурна през хангара към Майлоу. На бегом измъкна изпод вехтата си дреха къс метален прът със заострен край. Нито един от роботите, подкарващи напред намусените хора, които стискаха жалки вързопчета, не последва мъжа. Нито пък двата паяка, които уж охраняваха Майлоу, помръднаха да го спрат.

— Махнете го! — кресна Майлоу, но паяците останаха неподвижни.

Мъжът беше вече само на няколко крачки. Виеше, очите му горяха от жаждата да убива. Другите хора спряха и загледаха сцената с нескрито удоволствие. Някои окуражаваха мъжа с викове.

— Спрете го! — пак извика Майлоу, но гласът му се прекърши. Опита се да отстъпи назад, но нямаше накъде…

Онзи наближаваше. Времето сякаш се забавяше, за да даде на Майлоу възможност да разгледа кръвясалото от ярост лице до последната подробност. Майлоу вдигна ръка да отбие удара на самоделното оръжие, но знаеше какво преимущество има огромният мъж. Майлоу знаеше, че ще трябва да умре. За втори път.

В най-последния миг един от паяците внезапно подскочи напред, едновременно с това протегна механична ръка с режещ инструмент накрая. Мъжът просто нямаше време да реагира. Налетя върху ръката и се наниза на нея. Връхлетя с такава сила, че ръката изскочи от гърба му. Простена и се сгърчи в последна конвулсия. Върхът на заострения прът беше само на няколко сантиметра от вдигнатата ръка на Майлоу. Погледът на умиращия мъж се кръстоса с неговия. Омразата още гореше в очите му. Опита се да хвърли оръжието си по Майлоу, но вече нямаше сили, металният прът се изтърколи на пода. Кървави мехури се пукаха по устата на мъжа, той се отпусна и главата му увисна надолу. Паякът дръпна ръката си и тялото падна.

— Уплаших ли те, а? — попита гласът на Ашли от паяка.

„Наистина успя, кучко!“, изръмжа Майлоу наум. Сърцето му сякаш препускаше. От тълпата се чуваха викове на страх и разочарование, неколцина мъже се опитаха да излязат от колоната, но този път роботите набързо ги избутаха обратно.

Самочувствието на Майлоу бързо се връщаше, той подвикна на хората:

— Хайде, размърдайте се! По-бързо се качвайте на платформата! Вашият нов дом ви очаква!

Роботите отново подкараха тълпата напред, една жена изпищя:

— Ти си убиец! Искаш да убиеш всички ни! Не можем да живеем долу! Ще умрем!