Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 107

Сложи Робин да седне с кръстосани крака на пътеката, изтри потеклите по брадичката му лиги и пристъпи до жалките останки. Подритна с върха на обувката си изгнилите парцали. Тялото бе паднало някога с лицето надолу. С още един ритник махна парчетата от качулка, покрили черепа. Наведе се да го разгледа отблизо в слабата светлина. Видяното я успокои. В тилната част на черепа личеше малка дупка. Претърколи го и откри другата дупка на челото, точно над очните кухини. Не беше жертва на болест, той или тя е бил убит от лазер.

Пак поведе Робин, не вървяха дълго, преди да видят други три купчинки парцали и кости. Беглият оглед показа, че и те бяха паднали по лице. Изглежда, подобно на първия, са слизали по обиколната пътека, когато са ги застреляли отзад. Може би така е завършил спорът между членовете на бандата? Но мародерите нямаха лазери…

Джан вървеше и се мръщеше. Ако тези мародери не са били убити от други мародери, какво тогава ги е убило? Тътен като рев на огромно гърло отекна над долината, нахлу в пещерата през отворите в покрива и се замята между стените. Започна агонията на още някой Небесен Господар, каза си Джан.

— Хей, здравейте! Няма ли да влезете, за да видите какво имаме да ви предложим?

Джан подскочи от уплаха. Рязко се извърна и едва не пусна Робин. Гласът дойде от вътрешността на магазина, който току що подминаха. Забеляза движеща се в сенките фигура, след миг гола жена се появи пред погледа на Джан, усмихваше се. Зад нея застанаха още четири жени, също голи. Грейнала в усмивка, първата жена бързо се завъртя около себе си.

— Нали е прекрасна? От новата ни колекция е, създадена в Мелбърн — световната столица на модата. Направена е от най-новите образци биотъкан, всички наши модели от Мелбърн са с гарантирано висше качество на биотъканите… — Жената се обърна към другите четири, наредени отзад.

Втрещената Джан гледаше петте голи жени, а мислите й се мятаха трескаво. Кои бяха тези? Какво правеха тук? И защо бяха голи? И в името на Майката Богиня, за какво говореха?

— Моля ви, елате и пробвайте някой от образците. Може би желаете този, който нося аз? За уникат цената е съвсем приемлива — само двадесет и осем хиляди долара. И ще ни бъде приятно да ви поднесем безплатно чаша от най-доброто японско шампанско…

— Заповядайте, молим ви! — настоятелно отекна хорът на другите четири жени.

Джан най-после се справи с гласа си.

— Кои… кои сте вие?

Жените пренебрегнаха въпроса й.

— Преди истински жив човек да облече тези чудесни модели, вие не можете да си създадете представа за цялата им красота. Бактериите се влияят от промените в температурата на вашето тяло и резултатите са наистина зашеметяващи…

Джан откри нещо странно… не, нещо съвсем необичайно в жените. Нито една нямаше пъп. „Но те не са живи“, каза си тя. Бяха роботи. Роботи, които твърде много приличаха на хора. И все още работеха, след толкова години. Нейното присъствие ги накара да се включат. Вероятно някаква слънчева батерия на покрива още ги зареждаше с енергия. Но това означаваше, че и други части на този огромен магазин биха могли да се размърдат…