Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 106

— Ами да, до последния скапаняк.

— Ей, виж сега, нека да не прибързваме с това! Нека да го обмислим още малко.

— Аз го обмислих вече. Искам да ги сваля долу! — твърдо заяви Ашли.

— Моля те, направи ми услуга, позадръж засега, може ли? — примоли се Майлоу.

— И защо? — с подозрение попита тя.

— Ашли, помисли, що за удоволствие е да стовариш всички на земята? Остави поне няколко. За забавление.

— За забавление ли?

— Да, те са забавни, нали? И можем да си измислим още игри с тях, нови игри. Освен това, аз имам сериозна причина да задържа някои от тях тук.

— Що за причина е?

— Ще ми трябва женска компания.

— И аз съм жена — натърти Ашли.

— Ами да, разбира се! — Майлоу започна предпазливо да подбира думите си. — Но аз говорех за женска плът. Трябва да признаеш, че на тебе това качество доста ти липсва. Нали знаеш защо исках да задържа Джан. Е добре, ти се отърва от нея, но искам да я заменя с някоя. И като си мисля, май ще имам нужда не само от една. Нека да пообиколя из корабите да си напазарувам, преди да изхвърлиш нашите пътници зад борда.

След продължителна пауза тя каза:

— Може.

Майлоу изпухтя от облекчение и каза:

— Добре. Значи ще задържим всички планове до утре. Ще ми се да съм по-далече оттук, преди да прескачам от кораб в кораб.

— Може — пак отговори Ашли.

Не след дълго флотилията се насочи на юг. Майлоу стоеше в задната част на залата за управление и гледаше димните стълбове над отдалечаващата се долина.

— Сбогом, Джан — промърмори той.

Това не можеше да служи за военни нужди, оказа се някакъв огромен магазин. Или по-скоро голямо множество магазини, събрани под невероятно просторен покрив. Джан установи това, когато навлезе във вътрешността на сложната конструкция, в разгара на въздушната битка. Първият запален въздушен кораб бе преминал ниско над главите им, ръсейки обилно горящи парчета, и се разби две мили по-нататък. Тя гледаше страховитото огнено кълбо издигнало се над разпадащия се корпус и не вярваше, че някой би могъл да оцелее в този ад. После лазерните лъчи подпалиха друг въздушен кораб и Джан видя как няколко планера и мнозина парашутисти се изсипаха в небето. Един от планерите се приземи твърде наблизо и Джан реши да скрие Робин по-навътре в обширната сграда.

Тръгнаха надолу по наклонената широка пътека. Джан забеляза, че макар всички стъклени витрини на магазините да бяха натрошени, стоките или остатъците от стоки си стояха недокоснати. Тя се зачуди защо това място не е било разграбено. Дали защото е било известно с пръснатите в него зарази… Тази мисъл не й вдъхваше спокойствие, но тя си припомни, че преживя достатъчно дългия си престой в града на „Скайтауър“, а той беше прочут с някогашните си епидемии.

След малко намери първото тяло. Приличаше на купчинка вехти парцали, захвърлена на пътеката, но отблизо видя костите. Спря на няколко крачки, смръщи се. Това не бяха останки от някогашен обитател на околността, отдавна да са се разпаднали на прах. Не, някой по-скорошен посетител си е оставил костите тук. И ръждясалото дългоцевно оръжие до тях показваше, че той или тя е бил мародер. Но от какво е умрял той… или тя? От глад? От зараза?…