Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 105

— Не! — каза воинът отдясно, който говореше френски. — Продължавайте напред! Напред! — изрева мъжът и замахна със сабята към дука. Но корабът се разтресе още по-страшно — беше се запалила още някоя секция с водород. Воините-мюсюлмани загубиха опора под краката си. Дукът не се поколеба. Измъкна малката кама, скрита в дрехите му, смяташе с нея да сложи край на живота си в последния миг, вместо да агонизира в адски мъки. Хвърли се върху стоялия допреди малко отдясно воин и му преряза гърлото, като неспирно крещеше:

— Убийте тези!

Джан в ужас гледаше как лазерите отново и отново пронизват овехтелия Небесен Господар, който се беше опитал да се блъсне в Небесния Ангел, а сега гореше. Първо пламна една от предните газови секции. По корпуса пропълзяха огнени езици, бързо се разпростираха и се сливаха в огромна клада. Ярките пламъци буйно скачаха високо над корпуса. После се запали и секция в средата на кораба. Бълвайки огън, загиващият Небесен Господар мина под издигащия се Небесен Ангел, който все още стреляше с лазерите по сгърчващото се туловище. Джан беше така погълната от гледката, че й трябваше доста време да осъзнае какво става — горящият въздушен кораб падаше право към нейното убежище.

Глава деветнадесета

Даже Майлоу беше стъписан от мащабите на опустошението. Докъдето му стигаше погледът, срещаше само пламтящи останки. Нито един кораб от другата флотилия не успя да избяга. Всички Ашли се впуснаха в преследването и ги запалиха. Около рухналите на земята разрушени въздушни кораби по цялата долина лежаха разпръснати отломките от планери, някои още горяха. Няколко планера бяха успели да кацнат сред хаоса на сражението по корабите на Ашли (Майлоу вече избягваше да мисли за тях като за „свои“ кораби) и бяха стоварили групи войници. Но те бяха твърде малобройни, за да представляват сериозна заплаха и роботите бързо ги изтребиха.

Обърна се към редицата екрани, по които преминаваха картини от земята. Имаше много оцелели. Сами или на групи бягаха от пламъците на Небесните Господари, в които бяха прекарали целия си живот. Майлоу си мислеше колко ли странно е за тях да се окажат на земята. При това сред смазващо ужасни обстоятелства. Дрехите на мнозина бяха обгорели, по телата на някои се виждаха страшни изгаряния. Тези едва ли щяха да живеят още дълго, даже ако Ашли ги оставеше да избягат. Майлоу каза на глас:

— Ашли, само не ми казвай, че в момента си играем на милосърдие. Там долу се виждат оцелели хора.

— Харесва ми да ги гледам как търчат напред-назад, уплашени до лудост. Пък и доста енергия изразходвах. Не искам да стрелям с лазерите, докато не презаредя напълно.

— Е да, днес ти беше едно много заето момиче. А сега какво следва, или не бива да питам?

— Искам да сваля и нашите хорица долу. Те са само безполезни паразити. Нямаме нужда от тях.

— Какво, всички ли? — разтревожено попита той. — Ще опразниш цялата флотилия? — Идеята му се струваше крайно непривлекателна. Каква полза да имаш власт, ако Ашли се отърве от всички поданици?