Читать «Небесните господари» онлайн - страница 178

— Какъв е този топлинен щит? — попита Джан.

— Временно покритие на външния корпус. Застъпващи се керамични плочки. Подобни са на стъкло. Предпазват Небесния ангел от последствията на триенето. Ще бъдат отделени автоматично, щом… ПОВРЕДА! ПОВРЕДА!

Внезапно загърмелият глас на Карл уплаши Джан.

— Какво се е повредило? — извика тя.

— Два от ракетните двигатели са се изключили преждевременно — отговори Карл отново с нормалния си глас. — Небесният ангел ще навлезе в плътните атмосферни слоеве с прекалено висока скорост.

— Но нали ти каза, че атмосферата и без това ще послужи за спирачка.

— На този етап ракетните двигатели все още са необходими. Но има смущения в притока на гориво. Има запушване. Или изтичане на гориво от резервоарите. Още не съм получил точна информация… Скоростта е четири хиляди мили в час… твърде бързо се движи… функциониращите ракетни двигатели нямат необходимата мощност…

— И какво ще се случи сега? — тревожеше се Джан.

— Топлинният щит може да изгори… или от сблъсъка с атмосферата може да се наруши целостта на корпуса и Небесният ангел ще се разпадне…

— О не! — стреснато извика тя. — Нищо ли не можеш да направиш?

— Програмата в бордовия компютър се опитва да предприеме компенсационни маневри, но аз не мога да контролирам действията й… Сега Небесният ангел е на височина 350 мили — навлязъл е в йоносферата. Температурата на корпуса продължава да нараства… Загубих контакт с Небесен ангел A810JLX…

— Как така? Случи ли се нещо? Да не се е взривил?

— Състоянието на Небесния ангел ми е неизвестно. Напълно загубих радиовръзката с него. Може би причината е в силната йонизация около Небесния ангел в резултат на триенето, тя пречи на преминаването на сигналите.

— Какво е йони… о, няма значение… само ми кажи какво става!

— Не мога нищо да ти кажа.

Минутата се проточи. Още една. После още една. Джан се измъчваше от нетърпение и тревога. Да стигне дотук и да загуби всичко в последния момент…

— Възстанових контакта с Небесния ангел — както винаги невъзмутимо съобщи Карл. — Топлинният щит все още го предпазва. Скоростта е намаляла до осемстотин мили в час. Сега навлиза в стратосферата. Не са установени сериозни повреди. В момента се отделят ракетните двигатели. Течният хелий се загрява до газообразно състояние. Газовите секции се запълват… Включени са моторите…

Джан изпищя от радост, искаше й се да прегърне някого.

Това беше преди четири дни. И най-после Небесният ангел се виждаше с просто око.

Да, вече го различаваше ясно, насочваше се право към кулата. За разлика от Небесните господари, не беше покрит с рисунки и знаци, или с гигантски очи. Освен бледото блещукане на слънчевите батерии в светлината на ранното утро, нищо не нарушаваше белотата на корпуса. Снежна белота.

В този миг видя другия въздушен кораб. Доста изостанал от Небесния ангел, но го преследваше.

Небесен господар.

И не беше сам. В далечината се забелязваше още един.

Нещо сякаш се запали в стомаха й. Двата Небесни господари можеха да бъдат само „Господарят Панглот“ и „Ароматният бриз“. Военачалникът идваше.