Читать «Небесните господари» онлайн - страница 176

Джан благодари на Карл за информацията и неохотно се зае с мръсната работа — трябваше да се отърве от труповете на мъртвите самураи. Уви ги в одеялата им и един по един ги завлече по стълбите в наблюдателната зала, после пак по стълбите на долния етаж. Там ги заряза. Когато се върна в залата на върха, пантерата облизваше кръвта по пода. Не беше сигурна дали животното доброволно й прави услуга. И реши, че е по-добре да не пита.

Ашли мълча няколко часа. Отдавна беше притъмняло, когато проговори, Джан ядеше картофени кюфтета и изкуствени плодове, приготвени от Карл в убежището.

— Здрасти, пак съм аз — гласът звучеше потиснато.

— Здравей, Ашли. Как си?

— Чудничко. Къде е пантерата?

— Дебне някъде навън. Търси си храна и оглежда дали наоколо се навъртат още японци.

— Това животно ми е противно.

— И аз не го обожавам — призна Джан. — Напомня ми за една друга пантера, с която си имах разправии. Но на Фруза май мога да се доверя.

— Дано да си права. За твое добро е. Ако не намери ядене някъде навън, може да реши да си похапне от тебе.

— О, съмнявам се — каза неспокойно Джан.

Искаше й се Ашли да не изразява на глас собствените й скрити опасения.

— Карл казва, че всичко било наред с потеглянето на Небесния ангел. Бил на път.

— Да, страшно ми олекна. Само ако можеше да пристигне по-рано от тези осем дни.

— И аз не понасям чакането. Не ми се вярва, че пак ще мога да летя. Карл казва, че системата от сензори в Небесния ангел е една от най-съвършените. Ще усещам как въздухът се плъзга по корпуса.

— Сигурно е приятно — каза Джан, вдигайки поглед към зеещата дупка в извития таван — през нея неспирно нахлуваше все по-студен въздух.

През деня тя излезе на мостчето и огледа дупката отблизо. Твърде голяма се оказа, за да я покрие временно с нещо. Още се чудеше как тримата самураи са успели да кацнат с планерите на мостчето, струваше й се твърде рисковано.

Както обикаляше, откри врата, водеща към тясна, покрита със стъкло наблюдателна площадка, опасваща околовръст върха на кулата. Дълго се вглеждаше в покривите на околните сгради и се опитваше да различи други наблюдателни постове на японците. Не забеляза нищо подозрително.

Зад друга врата видя широка тръба, която свършваше с кръгъл люк, но не можа да го отвори. По-късно Карл й обясни за какво служи.

— На това място Небесните ангели се скачват с кулата. Тръбата излиза напред и се свързва с определено място в носа на Небесния ангел.

— Значи мога да вляза в Небесния ангел оттук?

— Да.

— А защо са измислили това? И защо Небесните ангели са идвали тук?

— Тук официално са обявявали началото на мисията им. Всеки път, щом Небесен ангел слизал от завода, тук са го кръщавали с церемония.

— Кръщавали са го?

— Така им давали имена.

— Аха, сега разбрах.

И оттогава обмисляше как да нарече своя Небесен ангел при пристигането му. Естествено, дойде й на ум да го нарече „Минерва“, но искаше да му даде и името на своята мъртва приятелка и любовница Алза.

Спомена затрудненията си пред Ашли, която каза:

— О, толкова е лесно. Можеш да го наречеш на мен! Наречи го „Ашли Вий“. В края на краищата, нали аз ще бъда Небесният ангел.