Читать «Небесните господари» онлайн - страница 177

Джан не хареса кой знае колко предложението.

— Тогава бих могла да го нарека и „Карл“, нали и той ще контролира Небесния ангел.

— А, него не го брой. Аз командвам.

— Да, знам.

Джан си спомни положението в убежището. Досега внимателно избягваше да споменава за внезапната промяна в решението на Карл каква да бъде съдбата на посетителите. Чудеше се дали няма да бъде по-затруднена в контрола си върху Небесния ангел, отколкото очакваше, щом програмата на Ашли влезе в неговия компютър.

Прекара зле първата нощ в залата. Студът и твърдият под не й помагаха да се унесе в сън, а когато все пак заспа, сънува кошмари. Намери се отново в къщата на майка си в Минерва. Някой почука на вратата. Отвори я и застана пред Сирай, невредима и усмихната. Джан щастливо протегна ръце да я прегърне, но лицето на Сирай срещу нея започна да се променя… Набръчка се ужасно като лицата на Езекииловата сган. Сирай молеше Джан да й помогне, но тя отвратено отстъпваше назад. После нагънатата, увиснала плът се свлече от лицето на Сирай и накрая остана само ухиленият череп…

В този момент Джан се събуди. Лежеше в тъмното и трепереше. Хрумна й, че сънят може би е прокоба за смъртта на Сирай.

— Джан. Събуди се.

— А?… Какво?

Тя отвори очи. Няколко мига всичко й изглеждаше съвсем непознато, докато паметта й напомни къде се намира — привичната обстановка в залата на върха.

— Карл… какво има?

— Небесният ангел току що се появи на хоризонта. Оттук ще можеш да го видиш. Наближава от югозапад.

Джан трескаво се измъкна от постелята и изтича към вратата на наблюдателната площадка. Слънцето беше изгряло преди малко, по небето нямаше облаци. Тя напрегнато огледа хоризонта. Ето го! Нещо блестеше под слънцето. Трябва да е той! Небесният ангел. Най-после…

Четири дни по-рано нещата като че вървяха зле. Карл описваше спускането на Небесния ангел през горните слоеве на атмосферата.

— Сега навлиза в екзосферата. Ракетните двигатели намаляват скоростта му… В момента е четири хиляди осемстотин и четиридесет мили в час.

— Но защо се движи толкова бързо? — попита Джан. — Не може ли просто да се спусне през атмосферата?

— Масата му е няколко хиляди тона. За да бъде забавено тяло с такава маса, необходим е разход на много енергия, а ракетните двигатели нямат такава мощност. Не би им стигнало и горивото. Ще намалят оптимално скоростта на Небесния ангел, а после и самата атмосфера ще бъде използвана като спирачка.

— Но аз пак не разбрах защо да не се спусне надолу — настояваше Джан. — Нали е пълен с газ.

— Не — каза Карл. — Хелият все още е в течно състояние. Безсмислено е да се запълват газовите секции, преди Небесният ангел да навлезе в по-долните слоеве на атмосферата. Без съответната плътност на въздуха няма и подемна сила… Скоростта в момента е четири хиляди и двеста мили в час. Ракетните двигатели все още действат. Небесният ангел всеки момент ще навлезе в горните слоеве на йоносферата… Температурата на външния корпус нараства… Топлинният щит функционира…