Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 203

— Да не си го измисляш?

Секс-посредникът беше възмутен.

— Сър, ние сме прочути с нашите смуколизки.

— Искам просто… — Кейл направи раздразнена и неловка пауза — … обичайното.

— Аха — каза секс-посредникът. — В Дома на насладите на Руби ние предоставяме необичайното. Известни сме най-вече с нетрадиционните неща.

— Е, аз не искам такива.

— Разбирам — процеди с презрение посредникът. — Господинът иска „мод ординер“.

— Щом казваш.

— Господинът ще желае ли да се възползва от услугата ни за целувки?

— Какво?

— Целувките са екстра.

— Защо? — Кейл беше по-скоро развеселен, отколкото възмутен.

— „Фий де жоа“ при Руби са жени от висока класа и смятат целуването за най-интимния акт. Следователно са длъжни да поискат допълнително заплащане.

— Колко?

— Четирийсет долара, сър.

— За целувка? Не, благодаря.

В работата на един секс-посредник смутените клиенти са нещо обичайно, само че този блед младеж с тъмни кръгове около очите (макар че думите „блед“ и „тъмни“ не описваха достатъчно добре нездравия му вид) вече наистина почваше да му лази по нервите.

— Остава само младият господин да предостави доказателство за възрастта си.

— Какво?

— В Дома на насладите на Руби сме много стриктни по този въпрос. Такъв е законът.

— Шегувате ли се?

— Съвсем не, господине. Изключения не може да има.

— Как трябва да докажа възрастта си?

— Паспорт ще свърши работа.

— Забравих да го взема.

— Тогава се боя, че ръцете ми са вързани, сър.

— Това също ли е екстра?

— Много остроумно, сър. А сега се разкарай!

Това предизвика смях откъм чакащите клиенти и проститутките, идващи да ги отведат при екстаза, за който са си платили. Кейл беше свикнал да го осъждат, да го бият, но не беше свикнал да му се смеят. Никой не се присмиваше на Ангела на смъртта, въплъщението на Божия гняв. Но сега той беше просто едно болно момче. А как само копнееше за предишната си сила, докато ги слушаше да се кискат. Ако не беше толкова слаб, трудно би могъл да се овладее при такава провокация. Те щяха да видят ужасите на света, които да им запушат устите. Но от другия край на стаята го наблюдаваше много едър мъж с твърд поглед. Въпреки че киселината на присмеха разяждаше душата му, той се видя принуден да си тръгне, вече обмисляйки план да причини нещо ужасно на Дома на насладите на Руби, когато му дойде времето. Руби имаше късмет, че като чу повишения глас на своя служител, слезе да провери каква е работата. Още по-голям късмет имаше, че разпозна Томас Кейл.

— Моля ви! — извика тя, докато Кейл вървеше към отворената врата. — Ужасно съжалявам. Моят човек — тя посочи към мъжа, сякаш е нещо, което е чакало твърде дълго да бъде изхвърлено на боклука — е идиот. Глупостта му ще му струва заплатата за една седмица. Наистина, ужасно съжалявам.

Кейл се обърна, наслаждавайки се на израза на огорчена несправедливост върху лицето на мъжа, и каза:

— Заплатата за две седмици.

— Нека се спрем на три — отвърна Руби с усмивка. — Моля, заповядайте в приваториума. Само най-почетните ни гости се допускат там. И, разбира се, всичко тази вечер е за наша сметка.