Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 201

Ако някой в битката зад него бе намерил време да погледне към езерото, без съмнение щеше да види нещо, което нямаше да забрави скоро. В продължение на час, вършеейки във водата около себе си, халюциниращият Кейл се сражаваше бясно срещу безкрайна върволица Изкупители, които не съществуваха — величаво сразени смъртоносни врагове, които бяха изцяло плод на дрогираното му въображение. След час измамен героизъм, всичките му въображаеми врагове бяха мъртви. И така, изтощен, но тържествуващ, той се върна в каретата си, докато истинската битка продължаваше, все още с несигурен изход, и потъна в спокоен сън.

На могилата Хенри Мъглата усещаше потта, стичаща се по гърба му: сякаш, осъзнавайки, че той ще умре, бръмбарите на страха се бяха излюпили от гръбнака му и бягаха да се спасяват. Битката продължаваше безспир и купчината стрели, които ги деляха от ужасна смърт, намаляваше като пясъка в часовник, който не може да бъде обърнат. После, отначало незабелязано, небето започна да просветлява и бледата червенина на зората окъпа каруците долу в нежнорозово, а после слънцето се издигна над хоризонта и повя ветрец, разпръсвайки донякъде дима, надвиснал над битката. Тогава боят спря и странно мълчание легна върху всички — както Изкупителите, така и Новата армия. По ниското възвишение около езерото, на разстояние миля и половина, имаше към пет хиляди войници, които бяха марширували цяла нощ, за да спасят своя Ангел унищожител.

Самият Ангел на смъртта в момента спеше дълбоко. Продължаваше да спи и след половин час, когато Хенри Мъглата дойде да го види заедно с лекаря и младши сержант Демски. Минута-две се взираха в него отгоре.

— Защо е толкова мокър? — попита Хенри Мъглата.

— Сигурно от билките — каза лекарят. — Това е начинът на тялото да се отърве от всичката отрова в себе си. Той е нашият спасител — нима можем да кажем достатъчно в негова възхвала?

Трудно би могло да се каже дали свръхестествената репутация на Кейл нарасна повече от това, че (както вече всички вярваха) сам-самичък е изтребил Изкупителите, тъкмо когато се готвели да победят, или от факта, че след извършването на този необикновен подвиг се е оттеглил, за да проспи остатъка от битката, сякаш е знаел, даже някак си е гарантирал с намесата си, че победата е сигурна, каквото и да прави по-късно противникът.

Признак за зрелостта и силата на моралните устои на Хенри Мъглата беше, че той успя да намери в сърцето си достатъчно здрава килия, за да заключи там нажежената си до бяло ярост от това, че всички заслуги за успеха в тази най-критична нощ са приписани на Кейл. Или поне повечето.