Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 200

Хенри Мъглата и бранителите отмерваха смъртоносен ритъм и щяха да оцелеят само докато този ритъм си оставаше същият. Ако стрелите им свършеха или пък Изкупителите си пробиеха път през каруците, това щеше да е краят. Всъщност, Хенри Мъглата вече смяташе, че им е спукана работата. „Ех, де да беше тук Кейл — мислеше си той. — Той щеше да знае какво да прави.“

Но Ангелът унищожител вече хъркаше в каретата си, под надзора на бившия ковач, младши сержант Демски. При кратката си визита няколко часа след началото на тази втора битка, лекарят каза на Демски, че Кейл ще остане в безсъзнание с часове и че ковачът ще е далеч по-полезен на бойното поле.

— Трябва да го наглеждам — отвърна Демски.

— Ако онази папистка измет преодолее каруците — каза лекарят, — единственото, което ще наглеждаш, е неговата смърт, а после и твоята.

Кейл продължаваше да хърка. Човек не можеше да не се съгласи с думите на лекаря, така че след като провериха набързо състоянието му, те го оставиха сам в мрака.

След половин час Кейл се събуди, защото ефектът от валериана с мак беше преминал. Но не можеше да се каже същото за федрата с морфин, която сестра Врай му беше дала с толкова опасения. Още по-безумен, отколкото преди да потъне в предизвикания от билките сън, той грабна една алебарда и се втурна навън. Каретата му бе преместена на най-безопасното място, от далечната страна на могилката, на около трийсет стъпки от езерото. При нормални обстоятелства щяха да го забележат, преди да е направил и няколко крачки, дори в тъмното — но вече бяха минали два часа от началото на битката и всички бяха погълнати от борбата за оцеляване. Затова само Кейл видя редицата Изкупители в езерото, газещи към напълно оголения тил на лагера по някаква издигната плитчина, широка колкото двама души, която бяха открили. Водата им стигаше до кръста и те напредваха бавно, но бяха достатъчно, за да обърнат развоя на битката за минути. С рев за помощ, който остана нечут поради силния шум, голият Кейл — лекарят му беше свалил окървавените дрехи — се втурна в езерото и зацапа към стъписаните Изкупители — самотно момче, напълно голо, което крещеше насреща им.

Дори най-нежният и любящ гълъб на мира не би могъл да не потръпне от величието на ангелското му насилие — никога никой герой не се е сражавал с такава мощ и грациозни умения, с такава божествена ярост и жестоко великолепие. С приближаването на всеки Изкупител, той нанасяше такава свирепа вихрушка от удари по ръце, крака и глави, че скоро плитчините на езерото се изпълниха с отсечени крайници, пръсти и пети, поклащащи се във водата. Цялото ледено езеро почервеня от кръвта на Изкупителите, докато те продължаваха да настъпват неумолимо към него, за да срещнат своето мъченичество в студената черна вода.