Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 196
Пол Хофман
— Сряда! — извика Кейл. — Напред!
Те тръгнаха в линия — Изкупителите чакаха, — вече наясно как да се държат.
— Достатъчно! — извика Кейл. Средите спряха. Изкупителите се объркаха — те бяха очаквали да бранят пролуката, но ето че ги канеха да влязат. Това не беше редно. Кейл вдигна лявата си ръка към Хенри Мъглата и пет стрели от арбалетите му накараха Изкупителите да направят правилното нещо — или пък грешното — и да тръгнат напред.
Колкото и зле да изглеждаха нещата за каруците, Изкупителите също бяха разтревожени. Беше им отнело твърде дълго време да стигнат дотук. При такова съотношение на силите те очакваха да прегазят каруците и да си тръгнат, преди да са пристигнали подкрепления. Знаеха, че ако са прихванали всички вестоносци на Новата армия, разполагат с цялото време на света. Но не можеха да са сигурни. И така, боейки се, че времето ги притиска, те подминаха каруците и навлязоха в полукръга.
— Вторници! — извика Кейл. — Напред! Напред! Бързо! Бързо!
Вторниците тръгнаха напред — онези в левия край малко по-бързо, което извъртя групата обратно на часовниковата стрелка и блокира движещите се Изкупители, пречейки им да се разгърнат надясно. При този ход заместниците на стотниците биха се изтеглили обратно до пролуката, но им беше наредено да продължават.
— Алилуя! Алилуя! — закрещяха те и се врязаха в линията от щитове на Новата армия със своите собствени. Настъпи сеч, блъскане, звън на мечове, трясък на чукове по щитове; всеки се опитваше да нанесе удар, без сам да получи такъв. Проблемът обаче беше, че Изкупителите бяха далеч по-добри войници в открит бой, и това си пролича много по-бързо, отколкото се надяваше Кейл. Той го беше планирал — с надеждата да ги забави тук, за да даде на подкрепленията време да пристигнат, ако изобщо дойдат такива. Твърде скоро обаче хората му започнаха да отстъпват. В петнайсетгодишното си великолепие, Кейл би използвал и останалите дни от седмицата, за да подпомогне отстъплението до полукръга край езерото. Щеше да разбере, че е преценил грешно, и да се оттегли във възможно най-добър ред. Единствената причина да може да се включи в битката беше лекарството на сестра Врай — но тя веднага би забелязала, че той реагира зле: лицето му бе зачервено, пулсът му препускаше, а зениците му се бяха свили като върхове на топлийки. Като видя, че трите дни от седмицата биват изтласквани назад и всеки момент ще се прекършат, той се втурна напред, грабна зловеща на вид алебарда от един ранен войник и къс чук, захвърлен на земята, след което проби линията на Средите и се хвърли срещу смаяните Изкупители.
