Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 197

Изпълнен с ярост и поел безумна мощ от дрогата, Кейл вършееше сред Изкупителите е алебардата — оръжие на главорез, и именно главорез го въртеше сега, със свирепо умение и необуздана лудост: разбиваше зъби, смазваше лица, отнасяше скалпове, чупеше пръсти, трошеше колене и лакти. Чукът му, стоварен върху гърдите им, караше сърцата им да спрат на място, кършеше гръбнаци и разбиваше скули. Той млатеше по ребра, чупеше кости; крака се откъсваха, носове се пръскаха. Даже Изкупителите бяха зашеметени от това насилие — а после обезкуражените войници от Новата армия, виждайки безумеца, който им се бе притекъл на помощ, се втурнаха към него и стъписаха по-добрите си противници, сякаш черпеха от делириумната отрова на Кейл, подивели от кръвта, вонята на лайна и ужаса.

Още Изкупители се изливаха през пролуката отзад, но това само влоши нещата, тъй като паникьосаните им другари се опитваха да избягат от тази безумна контраатака. Кейл тъпчеше по телата на ранените, за да нанася удари на отстъпващия враг. Такава лудост го бе обзела, че се чувстваше като жив кошмар, стиснал по една бебешка дрънкалка във всяка ръка. Дрогата отприщи насъбрания му гняв срещу хората, отстъпващи пред него. Хленчът и молбите на умиращите и ликуването и злорадството на тези край него — това са сигналите и звуците на една битка, ужасът и болката, и неповторимият екстаз.

Настъплението на Изкупителите рухна и ако не беше един стотник, който запази самообладание и изтегли хората си, стоящи като пънове в очакване да бъдат заклани, може би щяха да понесат толкова тежък удар, че да си тръгнат. Докато те отстъпваха, се наложи Кейл да бъде задържан, за да не ги последва — за негово щастие, тъй като озовеше ли се на открито извън външния периметър на каруците, щеше да бъде убит. Там никаква дрога не би могла да го спаси. Водачът на Петъците успя да удържи Кейл в хватка, която е по силите единствено на двуметров бивш ковач. Задържа го достатъчно дълго, за да дойде Хенри Мъглата и да го придума да се върне в полукръга край езерото. Вече се бе стъмнило и след като предаде Кейл на един полеви лекар, прошепвайки му за грешно подействало лекарство, Хенри Мъглата се опита да измисли как да запуши пролуката.

Ако Изкупителите бяха атакували пак на същото място, щяха да проникнат за няколко минути, но те разбираемо бяха изумени от станалото и вярвайки, че Новата армия е намерила някакви наемници берсерки, решиха да опитат с различен подход. През следващите два часа атакуваха по външния периметър с намерението да подпалят всички каруци, а после да изтеглят горящите останки от пътя си, за да получат открит път за щурм на полукръга край езерото. Хенри Мъглата ги задържа докъм два часа след полунощ, а после заповяда на оцелелите да се оттеглят към езерото и загледа как Изкупителските инженери разглобяват външния периметър. В четири сутринта започна последната атака.

Изкупителите се събраха от вътрешната част на периметъра и запяха:

— Алиииилууууяяяя! Алиииилууууяяяя!