Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 178

— Защо спря? — попита Партиджър. — А после пратеникът, много бавно, се килна на една страна и падна от коня.

Наблюдаващите Изкупители побесняха от това нарушение на правилата на войната, въпреки че самите те никога не ги бяха спазвали. И все пак, макар че със сигурност нямаше конкретна вреда от убийството на пратеника, всъщност то стана случайно. Стрелецът, който го уби, се беше прицелил в него като предпазна мярка — само че каруците бяха претъпкани отвътре и един нервен бивш берач на хмел помръдна и му бутна ръката.

— Чудя се, какво ли искаше — извика някой, и наоколо се разнесе нервен смях.

Партиджър се замисли какво да прави сега. Изкупителите имаха достатъчно умения в обсадната война, но използваните от тях требушети бяха извънредно тежки, а и малкото, които бяха взели, се намираха от другата страна на Мисисипи, защото на триста и петдесет мили от реката нямаше важни градове със защитна стена. Щяха да са нужни няколко седмици, за да докарат някой от тях тук. Освен това укреплението не беше особено голямо и бе изградено от дърво, не от камък. Въпреки разбираемото безпокойство при вида на това непознато съоръжение, той знаеше, че от него ще се очаква да открие какво представлява, така че не можеше просто да го заобиколи. Колкото и странно да беше то, не изглеждаше особено застрашително. Той нареди триста души да го атакуват. Петдесет от тях бяха бронирана кавалерия, нововъведение на самите Изкупители, а останалите — по-леко защитена конна пехота.

Партиджър гледаше как хората му се разгръщат около каруците с намерението да атакуват от четири страни. Докато чакаха, Партиджър завърза разговор с новоназначения си заместник, Изкупител Джордж Блеър. Той нито се доверяваше на Блеър, нито го харесваше, защото онзи принадлежеше към един нов орден — Светилищарите, създаден от самия папа Боско, за да „подпомагат верността във всички Изкупителски части и да се грижат действията им да са изчистени от доктринни или морални грешки“. С други думи, беше шпионин със задачата да се погрижи всички да спазват безпрекословно новите религиозни позиции на Боско и съпътстващите ги бойни техники.

Партиджър изненада донякъде Блеър, подхващайки разговор, който нямаше нищо общо с атаката на дървената крепост.

— Мислех си — каза Партиджър — да се заема със Седемдесет и четирите акта на унижение.

— Какво?

— Седемдесет и четирите акта на почит към властта на папата.

— Знам какво представляват — заяви раздразнено Блеър. — Но не разбирам връзката — всеки момент ще започне битка.

„Да не би да ме проверява дали няма да отговоря погрешно?“, помисли си Партиджър. Реши, че е точно така.

— Погледите ни трябва да са обърнати към вечния живот, дори и насред смъртта.

— Има си време за всичко. И то не е сега.

— Но със сигурност — продължи Партиджър, — ако нося сушени грахови зърна в обувките си и се въздържам от пиене на вода в горещи дни, и се бичувам с коприва в знак на смирение като онези, които са търпели светците и които ни оставят зяпнали от възхита — беше наизустил тази фраза от едно папско писмо, — тогава няма ли да съм по-открит за Божията мъдрост и по-добър водач на хората си?