Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 177

— Какво ще стане — викаха те — с животните ни, като се върнем?

— На ваше място щях да се тревожа за това, ако се върнете — каза Кейл.

Все пак той грижливо картографира отровените площи, което поуспокои хората, макар че не това бе намерението му — просто искаше да знае къде е безопасно да пасе конете, теглещи бойните каруци.

Първите, които минаха през Мисисипи, бяха Генерал-Изкупител Принцепс и неговата Четвърта армия, ветерани от избиването на Матераците при Силбъри Хил. Принцепс отлично знаеше на какво е способен Кейл, защото внимателно бе следвал голяма част от плана на момчето за нашествие на територията на Матераците, докато беше още в Светилището. Знаеше, че прекоси ли Мисисипи, гадни неща ще чакат него и хората му. Не беше очаквал да слезе на брега без съпротива, но беше очаквал решението да не се сее. Не беше очаквал обаче засяването на вредни билки, които да отровят конете и овцете. Трябваха му няколко седмици, за да докара фураж, и още повече — за да намери някого, който да установи кои растения причиняват проблема. Беше очаквал, че ще му се наложи да брани предмостие на южния бряг, докато Оста се опитва да ги изтласка обратно в Мисисипи. Вместо това разполагаше с триста мили, в които изглежда можеше да прави каквото си иска. Кейл беше превърнал прерията в цветна пустош. Снабдяването на голяма армия в тази пустиня от червено, жълто и розово би изисквало значително премисляне и още време. Засега Принцепс остана близо до реката и се зае да организира средствата за издръжка на нов план за настъпление в Швейцария. Една седмица след началото на този застой, отряд от петстотин конни пехотинци на Изкупителите — на конете бяха сложени намордници, за да ги предпазят от отровата, дебнеща в тревата — се сблъскаха с извънредно странна гледка: някакво кръгло дървено укрепление, неголямо, покриващо около три акра, с изкопан около него ров.

Когато Изкупител Партиджър бе изведен напред от разузнавачите си, за да погледне, той отправи тиха молитва към света Марта Лесбоска, покровителка на онези, които имат нужда от защита срещу неизвестното. Тя си беше спечелила място в списъка на светците поради странната природа на мъченичеството си: била принудена да глътне шесторна кука на връв, с шарнир на всеки зъбец, така че устройството да може да мине през храносмилателната ѝ система, без да се закачи. Около дванайсет часа по-късно, когато екзекуторите ѝ решили, че куката е стигнала достатъчно далеч, дръпнали връвта и я изтърбушили. В Изкупителската догма изобретателността винаги се е представяла като заплаха — оттам и нуждата от светец със специфичната отговорност да пази правоверните от нея.

— Прати напред някого с бяло знаме — каза Партиджър. След няколко минути един ездач под мирен флаг се приближи на около петдесет метра от бойните каруци.

— В…

Каквото и да се канеше да каже, то бе пресечено от арбалетна стрела в гърдите му.