Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 180

Селяните се изправиха и закрещяха възторжено. Покаятелите им заповядаха да млъкнат.

— С всеки ден те ще стават все по-добри в атаките си. Вие можете ли да кажете същото?

Това ги смълча, но те все пак се наслаждаваха на вкусеното за първи път убийство.

Изкупителите се изтеглиха назад до Партиджър, който беше хем объркан, хем ядосан. Той нахока мъжете, докато Блеър обикаляше и преглеждаше ранените.

— Причинихте ли им някакви загуби?

— Мисля, че убихме неколцина — каза един от стотниците.

— Неколцина? Трийсет от нашите са мъртви. И за какво? Както и да е — това бяха стрелците, а не вие. Колко убихте вие?

— Как да убиеш някого, когото не можеш да достигнеш?

— Не ми отговаряй! — кресна Партиджър.

— Ами куката за мятане? — попита Блеър. Цялата им част разполагаше само с една. Никой не бе виждал смисъл да има повече.

— Успях да я закача за трийсет секунди, преди да срежат въжето — каза сержантът, който я бе използвал. — Но все пак я дръпнах добре с коня си. Повече куки биха могли да свършат работа, само че каруцата беше закрепена здраво. Ще трябва да ги разглобим, не просто да ги съборим. По-силни коне, по-големи куки и вериги вместо въжета биха могли да свършат работа. Но пък те могат да отстрелят конете сравнително лесно.

— Ами огън? Каруците са направени от обикновено дърво, нали?

— Може и да подейства, сър, но дървото няма да се запали, ако огънят не е много.

— Стрели?

— Лесни са за гасене. Виждал съм да ги използват при Салерно, с напоени в масло парцали, за да предизвикат пожар. Аз самият никога не съм го правил.

— Може ли две думи насаме? — каза Блеър на Партиджър. Оттеглиха се малко встрани.

— Някакви идеи?

— Обсада, може би?

— Те вероятно имат повече храна от нас. Пък и освен това — защо са тук? Тук няма нищо, което си струва да се брани.

— Виж какво, Изкупителю — каза Партиджър. — Ние не сме добре екипирани, както казваш. Би трябвало да се оттеглим и да докладваме. Това е работа за обсадни войски, не за конна пехота.

Имаше право.

— Забеляза ли нещо особено при ранените? — попита Блеър. Беше наясно, че не е.

— Ранените ли?

— Да. Раните им… те са предимно от смазване — глави, ръце, лакти.

— Да, и?

— Повечето — а може би и всички — няма да се излекуват лесно.

— Какво искаш да кажеш, Изкупителю?

— Ами ако е умишлено?

Нямаха време да продължат дискусията си. Петдесет швейцарски кавалеристи се появиха от укреплението и пометоха неподготвения Изкупителски лагер, убивайки сто души и разпилявайки останалите. След петнайсет минути вече се бяха върнали в защитния кръг от каруци, точно когато слънцето почна да залязва.