Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 176

— Ако отчетем всичко ли? Не. Това не му стига, за да е уверен в победата. Знае какви ще са последиците, ако сбърка. Ще го остави да отлежава в мазето до момента, когато може да го използва. Но ние трябва да действаме бързо, да го представим като героичен опит, провален от коварно предателство — благородна жена, дързък набег, героизъм. Последни думи. — Кейл го изгледа. — Извинявай — каза ИдрисПюк. — Живял съм прекалено дълго и имам прекалено много лоши навици. Но няма да почетем паметта ѝ, ако позволим да гледат на това като на пълна катастрофа. Трябва да го представим като героичен провал.

— Наистина беше героичен провал.

— Само ако ние го представим като такъв. Хората имат нужда от разкази за лична храброст, себеотрицание и саможертва, за близка победа и коварен нож в гърба.

— Тогава да се надяваме, че ще ги получим — каза Хенри Мъглата.

— Надеждата няма нищо общо — отвърна ИдрисПюк. — В момента моите хора ги пишат. Ще бъдат разпространени из целия град до утре сутринта. — Той се обърна към Кейл, чувствайки се долен и циничен. — Съжалявам. Жалко, че смъртта я отнесе толкова рано.

ИдрисПюк остави двете момчета. Меката слънчева светлина се лееше през прозорците, като че ли къщата беше домашна катедрала, благословена от ангели.

— Кога заминаваш? — попита накрая Кейл.

— Утре. Рано.

Ново дълго мълчание.

— Аз също съжалявам — каза Хенри Мъглата. — Не знам какво повече да кажа. Харесвах я.

— Тя обаче не ме харесваше. Не и накрая.

Ново мълчание.

— Е — каза Хенри Мъглата, — теб лесно могат да те разберат погрешно. — Кейл изсумтя насмешливо. Хенри Мъглата продължи да се опитва да го утеши. — Вината не е твоя. Просто нещата са си такива.

— Не знам — каза Кейл след малко. — Не знам какво чувствам към нея сега, когато е мъртва. Но със сигурност не чувствам каквото трябва.

Четвърта част

Иди сега и порази Амалика и изтреби всичко негово; не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел.

Първа книга Царства 15:3

31.

Изкупителите преминаха Мисисипи през април и стъпиха на другия бряг почти без да срещнат съпротива. Разузнавачите, пратени през леко гънещите се равнини, които се простираха на триста мили от южния бряг на реката, се върнаха с вестта, че почти всички села и градове са изоставени, и то не само от хората. Животните, от прасета и крави до зайци, бяха изчезнали заедно с населението. Нивите не бяха засети с пшеница и ечемик, а оставени на маковете, разцъфтели рано в необичайно топлото за сезона време.

— Красиво е — каза един Изкупителски разузнавач при завръщането си. — Съмнявам се, че и самите райски поля могат да се мерят с това: миля след миля макове и очанка, кукуряк и див карамфил, слабонога и теснолистен фий. Но това е всичко за ядене, налично на петнайсет дни път във всяка посока. Освен ако не си крава или кон.

Разузнавачът надценяваше щедростта на Кейл. Той нямаше намерение да позволява на Изкупителите да хранят животните си. Веднага щом земята стана достатъчно мека, той заповяда жените и децата да излязат в полето и вместо да сеят пшеница и ечемик, да садят Луд Чарли, шапчица и якобов спореж — всички те бяха отровни за тревопасните. Това предизвика значителен гняв.