Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 175

Въпреки всичките си усилия да го предотвратят, двайсетте лодки се бяха струпали заедно заради днешните странни течения, а лодките не бяха малки — във всяка имаше по трийсет и пет души. Дънерът не се вряза в тях, а ги повдигна и преобърна, сякаш изобщо ги нямаше — почти никой нямаше време да извика, преди лодките да бъдат блъснати под водата и прекатурени. Поради струпването, единайсет лодки потънаха за по-малко от петнайсет секунди. Дървото продължи нататък в студения и мокър мрак, оставяйки зад себе си триста осемдесет и четири удавени мъже и една удавена жена.

Когато ИдрисПюк предаде тези мрачни новини на Кейл, слънцето изгря и един топъл лъч проникна през частично покритите с витражи прозорци, пращайки нежни синьо-червени отблясъци върху масата и озарявайки ярките прашинки във въздуха.

— Сигурно ли е? — попита Хенри Мъглата.

— Доколкото може да са сигурни такива неща. На моя човек може да се разчита, а той казва, че е видял тялото, преди да тръгне.

— Какво го е причинило?

— Смятат, че парче лед се е откъснало от по-голям къс нагоре по течението. Лош късмет, нищо повече.

— Но ти го предвиди — каза тихичко Кейл.

— За да сме несправедливи към чудните ми пророчески способности, аз винаги си поставям за цел да предвидя кажи-речи всеки възможен изход. Планът също толкова лесно би могъл и да успее.

— Можем ли да го запазим в тайна? — попита Хенри Мъглата.

— Ако всички бяха оцелели или се бяха удавили, може би. Но не и сега… Аз бих казал, че…

— Смъртта ѝ е ужасна загуба — прекъсна го Кейл, неловко и с някак странен тон.

— Да — каза ИдрисПюк. — Тя беше забележителна млада жена.

Никой не промълви и дума. На вратата се почука и икономът Ласел се вмъкна в стаята.

— Писмо за вас, сър — каза той на ИдрисПюк, който го взе и отпрати Ласел. Изчака го да излезе, преди да заговори.

— Има нещо съмнително в този човек. Очите му са прекалено сближени. — После отвори писмото. — Явно Боз Икард знае за прекосяването на реката и Артемизия.

— Как? — попита Хенри Мъглата.

— Предполагам, по същия начин, както и аз.

— Не… как разбра, че Боз Икард знае.

— Червените книги на Кити Заека са като прозорци към душите на големците в Испански Лийдс. Птичетата навсякъде пеят.

— И какво ще направи той? — попита Кейл.

— Бих казал, че има два варианта: или да приеме нашите думи, докато не му се отвори шанс да го използва, когато нещата станат наистина лоши; или пък да го използва, за да ни арестува сега и да сключи мир с Изкупителите.

Това стресна Хенри Мъглата, който бе възнамерявал да се прави на важен поне още шест месеца.

— Наистина ли мислиш, че ще го направи?