Читать «Черната кутия» онлайн - страница 17

Колман се наведе напред и Бош чу оковите му да издрънчават в облегалката на металния стол. Беше толкова едър, че все едно носеше раменни протектори на лайнбекър под сивия затворнически гащеризон.

— К’ви ги плямпаш бе, кука? Не мо’а да ги прочета тея пущини.

Хари се отпусна назад и обърна писмата към себе си.

— Е, адресирани са до комисията по предсрочно освобождаване. Едното те представя в много добра светлина. Пише, че се разкайваш за престъпленията, които си извършил, и че ми съдействаш за разкриването на старо убийство. Свършва с…

— За нищо нема да ти съдействам. Нема да ме направиш доносник. И глей си затваряй шибаната уста за тая работа.

— Свършва с това, че препоръчвам да те освободят предсрочно.

Бош остави писмото и насочи вниманието си към другото.

— Виж, това второто не те представя в толкова положителна светлина. Не се споменава нищо за разкаяние. Пише, че си отказал да съдействаш за разследване на убийство, за което разполагаш с важна информация. И накрая се казва, че полицейското звено за разузнаване в бандите е събрало сведения, според които Ролинг Сикстис чакат завръщането ти в цивилизацията, за да използват отново способностите ти за…

— Т’ва са врели-некипели! Т’ва е лъжа! Не можеш да я пратиш тая пущина!

Бош хладнокръвно сложи писмото на масата и започна да го сгъва, за да го пъхне в плика. И през цялото време гледаше Колман право в очите.

— Ти ли ще ми кажеш какво мога и какво не мога?! Не стават така нещата, Руфъс. Ти ми дай каквото искам и аз ще ти дам каквото искаш. Ето така стават нещата.

Прокара показалец по гънките на писмото и понечи да го пъхне в плика.

— За к’во убийство говориш?

Бош го погледна. Ето я и първата победа. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади снимка на Йесперсен, която беше уголемил от журналистическия й пропуск. После я повдигна към Колман.

— Бела мадама?! Нищо не знам за ник’ва убита бела мадама.

— Не съм казвал, че си ти.

— Тогава к’во пра’име тука, еба ти? Кога са я очистили?

— На първи май хиляда деветстотин деветдесет и втора.

Колман пресметна наум, поклати глава и се усмихна така, като че ли си имаше работа с дебил.

— Сбъркал си човека. Деве’десе и втора бех в Коркоран за петарка. Пукни се, кука.

— Знам точно какво си правил през деветдесет и втора. Да не си мислиш, че съм бил целия тоя път дотук, ако не знаех всичко за тебе?!

— Знам само, че не съм и припарвал до нек’ва убита бела мадама.

Бош поклати глава, за да покаже, че не оспорва думите му.

— Дай да ти го обясня набързо, Руфъс, защото искам да се срещна с още един човек тук, а после гоня самолет. Слушаш ли ме внимателно?

— Слушам те. Дай да чуем к’во ше ме будалкаш.

Детективът отново протегна снимката към него.

— Та значи става дума за преди двайсет години. В нощта на трийсети април срещу първи май хиляда деветстотин деветдесет и втора. Втората нощ на безредиците в Лос Анджелис. Анеке Йесперсен от Копенхаген е на Креншоу с фотоапаратите си. Прави снимки за един вестник в Дания.