Читать «Черната кутия» онлайн - страница 15

В папката на СРПИВБ имаше и доклад с дата 11 май 1992 г., описващ откриването на колата, която Йесперсен взела под наем от офиса на „Авис“ на летището в Сан Франциско. Била изоставена на Креншоу Булевард, на седем преки от уличката, в която лежал трупът. За десетте дни, през които бил оставен там, автомобилът бил разбит и ограбен. Докладът заключаваше, че нито колата, нито нейното съдържание представляват следствен интерес.

В крайна сметка единственото веществено доказателство, открито от Бош през първия час от разследването, си оставаше най-голямата надежда за разкриване на убийството. Гилзата. През последните двайсет години следствените методи се бяха развивали със светлинна скорост. Неща, за които навремето дори и не бяха мечтали, сега бяха ежедневие. Приложението на новите технологии водеше до преразглеждане на стари неприключени следствия навсякъде по света. Полицейските управления във всички големи градове създаваха специални отдели, на които възлагаха старите случаи. Понякога новите разследвания бяха фасулска работа: съвпаденията на ДНК, пръстови отпечатъци и балистика водеха до шумни съдебни процеси срещу престъпници, отдавна убедени, че извършеното убийство им се е разминало безнаказано.

Понякога обаче се оказваше по-сложно.

Едно от първите неща, които Бош направи след възобновяването на следствено дело № 9212–00346, беше да занесе гилзата в отдела за балистични анализи. Поради натоварването на криминалистите и ниския приоритет на старите дела в отдел „Неприключени следствия“, получи отговор чак след три месеца. Резултатът не бе панацея, нямаше да реши веднага случая, но му даваше насока. След двайсет години на невъздадена справедливост за Анеке Йесперсен това изобщо не беше лошо.

Докладът на експертите по балистика даде на Бош името Руфъс Колман, четирийсет и една годишен закоравял гангстер от Ролинг Сикстис, клон на бандата Крипе. В момента излежаваше присъда за убийство в калифорнийския щатски затвор в Сан Куентин.

2.

Когато вратата се отвори и двама надзиратели въведоха Колман, наближаваше пладне. Надзирателите оковаха ръцете му зад облегалката на отсрещния стол и след като предупредиха Бош, че ще ги наблюдават, ги оставиха да се гледат един друг от двете страни на масата.

— Ченге си, нали? — попита затворникът. — Знаеш к’во ми се пише, ако некой от тея двамата старши се раздрънка, дето съм бил в една стая с не’ква кука?

Хари не отговори. Изучаваше мъжа, който седеше насреща му. Беше виждал полицейски снимки, но само на лицето му. Знаеше, че Колман е едър — той бе известен изпълнител на мокри поръчки в Ролинг Сикстис, — но не чак толкова. Имаше изваяни мускули и врат, по-широк от главата му, като се мереха и ушите. След шестнайсет години лицеви опори, клекове и подобни упражнения, които можеше да изпълнява в килията си, гърдите му буквално се издуваха по-напред от брадичката му, а между бицепса и трицепса си със сигурност можеше да строши орех на прах. На полицейските снимки винаги беше с боядисана коса и прическа. Сега главата му бе гладко обръсната и използваше кубето си като платно за прослава на Бога. От двете страни имаше татуирани кръстове, обвити в бодлива тел. Бош се зачуди дали с това не се опитва да си осигури снизхождението на комисията по предсрочно освобождаване. „Спасен съм. Пише го ей тука на черепа ми“.