Читать «Черната кутия» онлайн - страница 18

— К’во се е мотала там, еба ти? Не е требвало да се мота там.

— Не споря, Руфъс. Само че е била там. И някой я е изправил до стената в една уличка, и я е гръмнал право в окото.

— Не съм аз и нищо не знам.

— Ясно ми е, че не си бил ти. Имаш идеално алиби. Бил си в затвора. Може ли да продължа?

— Да бе, човек, карай нататъка.

— Убиецът на Анеке Йесперсен е стрелял с берета. Открихме гилзата на местопрестъплението. По нея са останали характерни следи от берета, модел деветдесет и две.

Бош впери очи в Колман, за да се увери, че затворникът усеща накъде вървят нещата.

— Сега слушаш ли ме внимателно, Руфъс?

— Слушам те, ама не ми е ясно к’во искаш, еба ти.

— Пистолетът, с който е убита Анеке Йесперсен, така и не е намерен, извършителят не е разкрит. След четири години ти излизаш топъл-топъл от Коркоран, после те арестуват и те обвиняват в убийството на деветнайсетгодишния Уолтър Риджис, гангстер от противникова банда. Застрелял си го в лицето, както си е седял в едно заведение на Флорънс. Предполагаемият мотив е, че Риджис бил видян да продава крек на един от уличните ъгли в територията на Сикстис. Осъдили са те за това престъпление въз основа на многобройни свидетелски показания и на собствените ти признания. Единственото доказателство, което липсвало, бил пистолетът, с който си стрелял, берета, модел деветдесет и две. Оръжието така и не било открито. Загряваш ли какво искам?

— Още не.

Колман започваше да се прави на глупак. Това обаче не смущаваше Бош. Колман имаше само една цел: да излезе от затвора. И накрая щеше да разбере, че детективът или ще му помогне, или ще намали шансовете му.

— Е, тогава ще продължа разказа си, а ти се опитай да внимаваш. Ще гледам да те облекча.

Той зачака. Колман не възрази.

— Та значи сме хиляда деветстотин деветдесет и шеста, на тебе ти дават от петнайсет години до живот и ти влизаш в затвора като всеки добър боец от Ролинг Сикстис. Минават още седем години, вече сме две и трета и е извършено ново убийство. Очистват и ограбват уличния дилър Еди Вон както си седи в колата с биричка и джойнт. Някой се пресяга през предния десен прозорец и го прострелва с два куршума в главата и два в тялото. Само че това е доста глупаво от негова страна. Гилзите се пръскат в купето и няма време да ги събере всичките. Намира само две и после дим да го няма.

— К’во общо има т’ва с мене бе, човек? Аз вече бех тука.

Бош кимна.

— Така е, Руфъс, ти вече си бил тук. Само че през две и трета вече е съществувала така наречената Национална интегрирана мрежа за балистична информация. Това е компютърна база данни под шапката на Бюрото за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества, в която се събират сведения за куршумите и гилзите от местопрестъпления и жертви на убийство.

— Нек’ва фантастика, еба ти.

— Балистиката, Руфъс, всъщност е като пръстовите отпечатъци. Те са свързали ония гилзи от колата на Еди Вон с пистолета, с който преди седем години ти си очистил Уолтър Риджис. Едно и също оръжие, използвано в две убийства от двама различни убийци.