Читать «Буря се надига» онлайн - страница 505

Но това изречение? Меч от светлина почти със сигурност означаваше Каландор. Но какво можеше да значи „тримата ще са едно“? Някои учени твърдяха, че е „трите“ и става дума за три велики града — Тийр, Иллиан и Кемлин. Или, ако ученият се окажеше от Кайриен, ги изреждаше като Тийр, Иллиан и Кайриен. Проблемът бе, че Ранд беше обединил много повече от три града. Беше завладял и Бандар Еваан също така, да не говорим, че трябваше да доведе под знамето си и Пограничниците.

Но той беше владетел — или почти — в три кралства. Отстъпил беше Андор, но Кайриен, Иллиан и Тийр бяха под негова власт, нищо че лично той носеше само една корона. Може би този пасаж всъщност означаваше точно каквото казваха учените, а Мин само си губеше времето с него.

Дали и проучванията й бяха толкова безполезни, колкото закрилата, която си въобразяваше, че предлага на Ранд? „Мин — каза си, — самосъжалението няма да те доведе доникъде.“ Единственото, което й оставаше, бе да проучва, да мисли и да се надява.

— Това е сбъркано — неволно отрони тя.

Чу как Белдеин изсумтя презрително от другия ъгъл на стаята и вдигна очи намръщена.

Жените, заклели се на Ранд — Ериан, Несуне, Сарийн и Белдеин — бяха станали по-нежелани от Ранд, след като недоверието му към Айез Седай се беше усилило още повече. Единствената, която редовно можеше да го види, беше Нинив. Не беше странно в такъв случай, че останалите бяха потърсили „лагера“ на Кацуан.

А нейните отношения с Ранд? Той все още я допускаше до себе си. Това не се беше променило. Но нещо не беше както трябва, нещо липсваше. Той вдигаше стени, когато тя беше близо до него — не за да задържи нея навън, а за да задържи истинското си „аз“ вътре. Сякаш го плашеше онова, което истинското му „аз“ щеше да направи или може да направи на тези, които обича…

„Отново изпитва болка — помисли Мин, щом го усети през връзката. — Такъв гняв.“ Какво ставаше? Жегна я страх, но го потисна бързо. Трябваше да се довери на плана на Кацуан. Беше добър.

Кореле и Мерайз — почти неизменни гостенки на Кацуан напоследък — се бяха залисали с везмото си в двата еднакви стола до огнището. Кацуан им беше предложила работата, за да са им заети ръцете, докато чакат. Древната Айез Седай май рядко вършеше нещо, без да поучи някого.

От заклелите се на Ранд Айез Седай в момента присъстваше само Белдеин. Кацуан седеше близо до Мин, зачетена в своята книга. Нинив крачеше напред-назад и си подръпваше плитката от време на време. Никоя не отваряше и дума за възцарилото се в стаята напрежение.

Какво все пак обсъждаха Ранд и Трам? Щеше ли бащата на Ранд да може да го промени?

В стаичката беше тясно. С трите стола на килима до огнището, пейката до стената и крачещата като куче в клетка пред вратата Нинив нямаше място да помръдне човек. С тези гладки каменни стени помещението приличаше на сандък. Имаше само едно прозорче, отворено, за да влиза нощният въздух, зад Кацуан. Стражниците си говореха тихо в съседната стая.

Тясно беше, да, но пък Кацуан пак имаше късмет, че изобщо й дадоха стаи в Камъка.