Читать «Буря се надига» онлайн - страница 504

Игла от светлина блесна пред Ранд, изникнала от центъра на ключа за достъп. Сплитовете за белфир се завихриха пред очите му, ключът ставаше все по-ярък, докато извличаше още и още от Силата.

На тази светлина видя лицето на баща си, зяпнало го отдолу.

С ужас.

„Какво правя?!“

Ранд затрепери, сплитът на гибелния плам се разнищи, преди да е успял да го запокити. Залитна назад, ужасен от себе си.

„Какво ПРАВЯ?“

„Нищо повече от онова, което направих преди“ — изшепна Луз Терин.

Трам продължаваше да го гледа.

„О, Светлина — помисли Ранд с ужас и гняв. — Отново го правя. Аз съм чудовище.“

Все още вкопчен в сайдин, изплете портал към Ебу Дар и скочи през него, за да избяга от ужаса в очите на Трам.

Глава 48

Четене на „Коментара“

Мин седеше с другите в стаичката на Кацуан и чакаше да чуе какво е донесла срещата на Ранд с баща му. В огнището тлееше огън, светилници във всеки ъгъл даваха нужната светлина на жените, улисани в разни занимания — бродиране, кърпене, плетене, — за да разсеят умовете си от чакането.

Беше надмогнала съжалението си от това, че реши да се съюзи с Кацуан. Съжалението бе дошло по-рано, в първите няколко дни, когато Кацуан я задържа при себе си и започна да я разпитва за всяко видение, което бе имала за Ранд. Жената бе педантична като Кафява и си записваше всяко видение и отговор. Мин се чувстваше така, все едно отново е в Бялата кула!

Не беше сигурна защо отстъпването на Нинив пред Кацуан й дава право да разпитва нея, но Кацуан, изглежда, го тълкуваше така. А като се съчетаеше с притеснението й в близост до Ранд напоследък, както и с желанието й да разбере какво точно замислят Кацуан и Мъдрите, Мин като че ли прекарваше на практика цялото си време в компанията на тази жена.

Да, съжалението бе дошло и си беше отишло. Беше се заменило с примирение, примесено с леко неудовлетворение. Кацуан знаеше доста за нещата, които Мин проучваше в книгите си, но подаваше знанието си на малки лъжички, като сладко от диви къпини — малка награда за доброто поведение с намекване, че ще има още. Това задържаше Мин да не избяга.

А трябваше да намери отговори. Ранд се нуждаеше от тях.

С тази мисъл в ума, Мин се отпусна на пейката си с възглавнички и отвори отново книгата, която проучваше сега, приписвания на Сейжиус труд с простичкото заглавие „Коментар върху Дракона“. Едно изречение особено я глождеше, изречение общо взето пренебрегвано от коментаторите: „Ще държи той меч от светлина в ръцете си и тримата ще са едно.“

Мнението на коментаторите беше, че е твърде смътно в сравнение с други пасажи, като този, че Ранд ще завземе Камъка, или че кръвта на Ранд ще се пролее по скалите на Шайол Гул.

Мъчеше се да не мисли за последното. Важното беше, че много от пророчествата — след малко анализ и разсъждение — общо взето имаха смисъл. Дори фразата, че Ранд ще е белязан с дракони и чапли, имаше смисъл, като го погледнеше човек сега.