Читать «Буря се надига» онлайн - страница 507

— Но това би означавало, че в един момент Ранд трябва да използва Каландор в Кръг — каза Мин и отново погледна пасажа. Никога не го беше правил, доколкото знаеше.

— Би означавало — вметна Кацуан.

Мин изведнъж изпита възбуда. Може би това беше податка. Нещо, което Ранд не знаеше, а можеше да му помогне! Само дето… Кацуан вече го знаеше. Тъй че в края на краищата Мин едва ли бе открила нещо особено важно.

— Според мен някои тук дължат извинение — подхвърли Кацуан. — Лошите маниери няма да се толерират.

Белдеин вдигна глава от везмото си, лицето й потъмня. След това неочаквано стана и напусна. Стражникът й, младият Аша’ман Войник Карлдин бързо излезе от съседната стаичка, тръгна след своята Айез Седай и излезе с нея в коридора. Кацуан изсумтя и отново се зае с книгата си.

Вратата се затвори, а Нинив погледна накриво Мин и закрачи отново. Мин успя да разчете много в този поглед. Нинив беше ядосана, че никоя друга освен нея не изглежда притеснена. Ядосана, че не беше измислила начин да подслуша разговора на Ранд и Трам. И явно много я беше страх за Лан. Мин я разбираше. Тя самата изпитваше същото за Ранд.

И… какво беше това видение, което изведнъж надвисна над главата на Нинив? Беше коленичила над нечий труп в поза на скръб. След миг видението изчезна.

Мин тръсна глава. Беше от виденията, които не можеше да изтълкува, затова го остави. Не можеше да си губи времето в разнищването на всички. Например черният нож, който се завъртя около главата на Белдеин преди малко, можеше да означава какво ли не.

Съсредоточи се върху книгата. Значи… Ранд щеше да използва Каландор като част от Кръг? Тримата стават едно? Но защо и с кого? След като щеше да се срази с Тъмния, беше безсмислено да е в Кръг, управляван от друг, нали?

— Кацуан — каза тя. — Това все пак е погрешно. Нещо повече има тук. Нещо, което не сме открили.

— За Каландор ли? — попита старата жена.

Мин кимна.

— И аз го подозирам — отвърна Кацуан. Колко странно беше да я чуе, че говори откровено! — Но не можах да определя какво. Ако онова глупаво момче отмени изгонването ми, бихме могли да продължим с по-важни…

Вратата се отвори с трясък и Мерайз стреснато подскочи на стола си. Нинив се дръпна навътре — вратата за малко щеше да я удари.

На прага стоеше Трам ал-Тор, много ядосан. Изгледа с гняв Кацуан и изръмжа:

— Какво си му направила?

Кацуан остави книгата.

— Нищо не съм направила на момчето, освен да го подтикна да се държи малко по-възпитано. Нещо, на което други членове на семейството явно също трябва да се понаучат.

— Внимавай с приказките, Айез Седай — изръмжа Трам. — Виждала ли си го? Цялата стая сякаш потъмня, когато влезе. А лицето му… виждал съм повече чувство в очите на мъртвец! Какво е станало със сина ми?

— Доколкото разбирам, срещата не е преминала, както се надявахме?

Трам вдиша дълбоко и гневът сякаш изведнъж се оттече от него. Все още беше напрегнат и в очите му имаше недоволство, но гневът си бе отишъл. Мин беше виждала Ранд да се овладява толкова бързо, преди нещата да тръгнат на зле в Бандар Еваан.